Главният мюфтия при Борисов с възражения за финансиране на религиите

С няколко искания за промени в новите проектозакони за вероизповеданията отиде при премиера Бойко Борисов главният мюфтия Мустафа Хаджи, предаде репортер на БГНЕС.

След срещата Хаджи посочи, че имат няколко забележки към текстовете на законопроектите. Първо въпросът за Висшия ислямски институт, за нас е важно той да бъде кредитиран, за да може да работи и заедно с това да не се влияе от чужда държава, каза главният мюфтия и добави, че искат и да се създаде възможност да се канят и външни лектори. Висшият ислямски институт няма кадри, които да преподават в него и затова на този етап трябва да се канят гост преподаватели. По думите му,те ще се постараят те да бъдат осигурени от страни от Европейския съюз. За нас е важно да има и долна граница на заплащане, каза той.

„Религиозните общности, които са под 1%, според мен трябва също да получат някакво финансиране, защото те не са по-малко българи от нас и са част от това общество и трябва да намерят своето място в него“, каза още Мустафа Хаджи. Той посочи още, че очаква покана от парламента при обсъждането на проектите между първо и второ четене да бъде поканен представител и на мюфтийството.

Срещата се е провела по искане на Мустафа Хаджи заради законопроектите за вероизповеданията, които регламентират финансирането на различните религии в България. Той е поискал разговора, след като вчера депутатите решиха да обединят двата законопроекта за вероизповеданията - този на ГЕРБ, ДПС и БСП и на "Обединените патриоти". И двата проекта въвеждат ограничения върху финансирането на вероизповеданията в България. Забранява се приемането на дарения от чужбина. Предвижда се отпускане на субсидия за двете основни вероизповедания – православното и мюсюлманското. Полагащата се държавна субсидия ще се изразходва целево за покриване на разходите на вероизповеданието за възнаграждения на свещенослужители и служители на религиозните институции, както и за осъществяването на други дейности, описани в закона – образователни, социални, поддръжка на молитвени домове и др. В законопроекта размерът на субсидията се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималният размер е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на един свещенослужител се приравнява с тази на учител./БГНЕС