Българското председателство ще съвпадне с най-трудната фаза от преговорите за Брекзит

Втората по-трудна фаза от преговорите за излизането на Великобритания от Европейския съюз ще започне през март в разгара на българското председателство на Съвета на ЕС. Кога и как ще приключи никой за момента не желае да прогнозира.

На срещата в Брюксел 27-те страни членки на Европейския съюз решиха да преминат към втората фаза на преговорите с Великобритания за Брекзит. „Дойче Веле“ обяснява какви са тези фази, какво вече е постигнато и какво трябва да се очаква.

Лидерите на Евросъюза признаха, че е постигнат достатъчен прогрес в преговорите с Лондон за Брекзит и решиха да преминат към втората фаза. На срещата на върха в Брюксел, която приключи на 15 декември, те също така приеха основните принципи за тази фаза на преговорите.

Коментирайки това решение, председателят на Европейския съвет Доналд Туск отбеляза, че то е било невъзможно без „единството на 27-те страни-членки на ЕС“ и „конструктивните усилия“ на британския премиер Тереза Мей.

Както е известно, първата фаза бе посветена на въпросите на „развода“, втората – на бъдещите отношения между ЕС и Великобритания. По настояване на ЕС, преговорите вървят постъпателно – Брюксел не е съгласен да преминава към следващата тема, докато не бъде достигнат достатъчен напредък относно предходната.

[b]Първа фаза[/b]

Първата фаза страните посветиха на излизането на Великобритания от ЕС. Основната дискусия се разгоря около три спорни въпроса: правата на гражданите, Ирландия и финансовите ангажименти на Лондон. За съгласуване на тези въпроси на тях им трябваше половин година – пробивът беше постигнат в последния момент. Ако на 8 декември, страните не бяха достигнали съгласие, то последната голяма среща на ЕС, която се състоя миналата седмица, нямаше да може да вземе решение за втората фаза. А следващия форум на такова равнище е планиран за март 2018 г.

Брюксел и Лондон се споразумяха, че правата на гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания, както и правата на британските поданици, живеещи в ЕС, ще „останат същите след Брекзит“. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер поясни, че става дума на първо място за правото на живеене, работа, учение, социална защита и събиране на разделени семейства.

След Брекзит границата на ЕС ще премине между Ирландия, оставаща в състава на организацията, и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Ирландия обаче не иска въвеждането на строг граничен контрол със Северна Ирландия. ЕС изцяло подкрепя Дъблин в това. В своите ангажименти към Северна Ирландия, публикувани на 8 декември, Тереза Мей обеща да запази Общата зона на предвижване. Това означава, че между Северна Ирландия и Ирландия няма да има строг граничен контрол.

Въпросът за паричните плащания предизвика едни от най-горещите спорове. На 8 декември Брюксел и Лондон се договориха единствено за това, че Великобритания ще уважава финансовите ангажименти, които е поела по време на престоя си в състава на ЕС. Също така те съгласуваха методологията за определянето на крайната сума. В медиите по-рано бе съобщено, че Лондон е предлагал 20 милиарда евро, а Брюксел е назовал цифрата до 60 милиарда. Последно се заговори за 40-45 милиарда евро, които Лондон трябва да плати. Трябва обаче да се отбележи, че за момента няма никакви официални суми.

[b]Преходният период[/b]

Преди да се премине към втората фаза страните планират да съгласуват преходния период. Лондон предлага той да бъде двугодишен. Съгласно приетите принципи в течение на този период във Великобритания ще бъде в сила правото на Евросъюза. В същото време британците няма да имат влияние върху приемането на решения в ЕС и няма да бъдат представени в институциите на съюза.

Тереза Мей многократно е заявявала, че Великобритания ще излезе от общия пазар и митническия съюз на ЕС. При това ЕС настоява, че споразумението за бъдещите отношения с Великобритания може да бъде окончателно сключено след Брекзит. По тази причина е нужен преходният период. Източник от германските правителствени кръгове обясни пред ДВ, че това е необходимо, за да не се въвеждат мита след излизането на Великобритания от ЕС, а след това при постигане на споразумение, те отново да бъдат отменяни.

[b]Втора фаза[/b]

Едва след постигането на договорката за преходния период страните ще пристъпят към следващата тема – бъдещите отношения. До март 2018 г. 27-те държави от ЕС планират да съгласуват своите планове по този въпрос. Също така те очакват и повече яснота от Лондон. „Великобритания трябва да каже, какво може и иска“, подчерта германският канцлер Ангела Меркел.

Лондон подаде през март 2017 г. молбата за напускане, две години след тази дата Брекзит трябва да се състои. Макар 2 години да изглеждат много време, има страхове, че страните няма да могат да се договорят за всичко. Меркел алармира за това, посочвайки, че времето ни притиска.

[b]Проблеми в Лондон[/b]

Нещата се усложняват и от положението в Лондон. Така, британският министър по въпросите на Брекзит Дейвид Дейвис раздразни ЕС с неотдавнашното си изказване, че постигнатите договорки са по-скоро заявления за намерения, а не сериозен документ с юридическа сила.

Реагирайки на това, ЕС включи точка, според която преговорите могат да бъдат продължени само, ако вече поетите ангажименти бъдат уважавани изцяло и колкото е възможно по-бързо юридически оформени.

Правителството на Мей претърпя сериозно поражение миналата седмица в парламента. Благодарение на гласовете на няколко консервативни депутати беше приета поправка. Тя предвижда, че, преди подписването на окончателния договор с ЕС, той трябва да бъде одобрен от парламента.

След края на срещата на върха на ЕС Ангела Меркел отбеляза, че по-трудната фаза „все още предстои“. Доналд Туск също каза, че „ втората фаза ще бъде по-голямо предизвикателство, отколкото първата“. На свой ред Жан-Клод Юнкер резюмира очакванията от преговорите така: „Мисля, че настоящите преговори за втората фаза ще започнат през март следващата година. Не мога да кажа, кога ще приключат“. /БГНЕС