На заседанието на Министерски съвет приехме две точки - едната е одобряването на национални научни програми, втората е одобряването на допълнителни трансфери по бюджетите на БАН и държавните висши училища за увеличаване на стипендиите на докторантите. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев след заседанието на кабинета, предаде репортер на БГНЕС.
Министър Вълчев припомни, че миналата година Народното събрание прие Национална стратегия за насърчаване на научните изследвания. Тя предвижда увеличаване на средствата за научни изследвания.
Вече се знае, че Министерството на образованието и науката подготви 11 национални научни програми, по които ще се финансират с близо 18 милиона лева изследвания по проблеми, важни за обществото. Едно от предизвикателствата пред нас е да насочим по-голяма част от научните изследвания към решаването на важни обществени задачи, посочи тогава министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. По всеки един от проектите ще се обединят всички научни организации и висши училища в дадена област. Водещ е принципът да се финансират изследвания при обединяване на целия научен потенциал в една област. Целта ни е да стимулираме партньорството и концентрацията на ресурси, посочи министърът преди време. Още тогава стана ясно, че 5 милиона лева на година са предвидени по програмата за млади учени. Предвижда се отпускане на средства за стипендии, с които ще се насърчават активно включени в научната дейност докторанти. Между 200 и 500 лева ще са допълнителните възнаграждения в организации с висок интензитет на научна дейност. За постдокторантите месечният грант ще бъде между 1500 и 3000 лева.
В сряда след заседанието на кабинета министърът посочи, че 8 от 11-те научни програми са секторни, 2 програми са насочени към участието на български учени в европейските научни програми, тяхното съфинансиране и една програма е насочена към младите учени и постдокторантите.
„Тези 8 секторни програми са в областта на информационните и комуникационни технологии, храните и животновъдството, културното ни наследство, две програми има в областта на здравеопазването, имаме програма в областта на околната среда и климата, включително и днес на заседанието на МС говорихме за киберсигурност във връзка с Търговския регистър, една от дейности по програмата за информационни и комуникационни технологии е включена с киберсигурността. По програмата за млади учени и постдокторанти за първи път регламентираме и статута на постодокторанти”, обясни министърът. Той посочи, че с две от тези програми, които каза, че са насочени и за участието на българските учени в европейските програми „ние правим своеобразна реинтеграционна политика по отношение на учените”. „Можем да кажем, че в сектор Научни изследвания ние ще имаме политика и програма за задържане на младите учени, включително и за мотивиране на български млади учени, които работят в момента в чужбина да се завърнат в България и да осъществяват тук научната си дейност”, каза Вълчев.
Образователният министър каза, че програмите са на обща стойност 61 млн. лв., повечето дейности ще бъдат със срок на изпълнение 3 години. „За тази година одобрените бюджетни средства са 18 млн. лв. за стартиране изпълнението на тези програми. Отделно по постановленията за стипендиите на докторантите предоставяме 1,5 млн. лв., които са за половин година от 1 юли тази година, тоест на годишна база това ще бъдат 3 млн. лв., но тук е важно да се каже, че те ще бъдат увеличени диференцирано”, обясни той.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски отбеляза, че приетите национални програми са насочени към важни въпроси, свързани с нашата страна, нашето общество. „Те са насочени пряко към важни за този момент задачи, които стоят пред българското общество”, каза той. Ревалски каза, че това, което е свързано с постановлението за увеличаването на стипендиите за докторантите е много горещ въпрос. „МОН със своето предложение е намерило добър баланс", каза председателят на БАН. Според него това е силен сигнал към онези организации, които извършват научни изследвания на високо ниво, и същевременно силен сигнал към младите хора, че държавните институции започват да полагат повече грижи за тяхното развитие. "За първи път в България, 30-тина години ще станат, България има чрез тези програми една политика за спиране на изтичането на мозъци от България“, каза още той. /БГНЕС