"Гугъл" отбелязва 120 години от рождението на Сергей Айзенщайн

Със специално сътворен за повода "дудъл" "Гугъл" отбелязва днес 120-годишната от рождението на прословутия съветски режисьор и кинотеоретик Сергей Айзенщайн, прославил се с с пропагандните си филми и исторически епоси като "Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“, както и с изключително иновативната си техника при монтаж.

Поден на 22 януари 1898 година в Рига (тогава част от Руската империя) Сергей Михайлович Айзенщайн получава християнско възпитание, но след налагането на комунистическата идеология в Съветския съюз става отявлен атеист. През 1905 година майка му Юли напуска родното му място и го взима със себе си в Санкт Петербург, където по-късно той започва да учи архитектура и инженерство в Инженеро-строителния институт.

Заедно със състудентите си през 1917 година той се записва доброволец на страната на революцията и три години по-късно бива преместен на ръководна позиция в Минск заради успешното си пропагандиране на Октомврийската революция. Същата година Айзенщайн се премества в Москва и започва кариера в театъра, а след това работи и като дизайнер за Всеволод Майерхолд.

Първото си голямо постижение в кинематографичното изкуство той постига през 1922 г. – тогава той за първи пръв използва термина "монтаж", полагайки основите му както на теория, така и на практика. 15 години по-късно той публикува и научния си труд, посветен на този похват при особено драматични обстоятелства.

"Стачка" е първият му пълнометражен филм на Айзенщайн, а "Броненосецът "Потьомкин" привлича вниманието на световната критика към него. След това Айзенщайн режисира също филмите "Октомври" и "Старо и ново" по случай тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция. И макар и чуждестранните критици да са вече впечатлени от необикновените му похвани, СССР принуждават режисьора да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на работа, за да "съответства тя на постулатите на социалистическия реализъм".

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа заедно със своите колеги Григорий Александров и Едуард Тисе. Официално пътуването има за цел запознаване със звуковите филми и представяне на известни съветски кинодеятели на "капиталистическия Запад". За Айзенщайн това е възможност да види света отвъд ограниченията на Съветския съюз и той използва възможността, за да изнася лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.

През април 1930 година кинокомпанията "Парамаунт пикчърс" дори му предлага възможност да снима филм в САЩ, но неговата идеология така и не успява да се напасне с американските изисквания.

След завръщането в родната си страна Айзенщайн започва да бъде гледан накриво от сталиниската филмова индустрия. Заради престоя си на Запад през 1933 година кинематографът веднага се оказва въдворен в психиатрична болница като всички останали "врагове на народа". Официалната диагноза е депресия.

Впоследствие е назначен на преподавателска позиция във филмовото училище в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 е ръководител на курса по обучение по сценаристика.

Година след края на преподавателската си кариера той започва заснемането на "Поляната на Бежин", но нахвърля бюджета и не успява да спази крайните срокове. Спасението му идва директно от Сталин, който обявява, че не Айзенщайн е виновен, а изпълнителните продуценти на проекта. Накрая вината е прехвърлена на Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 е уволнен, арестуван, осъден за предателство и застрелян.

В годините си на падение по-конкретно през 1937 година, Айзенщайн пише най-известния си научен труд "Монтажът", в което се обобщава опитът, натрупан през годините на нямото кино, но и с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета в киното. Преди всичко това е изключителен теоретичен труд за същността на изкуството.

Айзенщайн получава "още един шанс" и той се заема да заснеме филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му зачисляват и съсценарист, професионални актьори за ролите и асистент-режисьор. Резултатът е филм, който е приет добре в Съветския съюз и му спечелва Ордена на Ленин и Наградата на Сталин.

През 1948 година Сергей Айзенщайн почива. /БГНЕС