Александър Донев: Съдбата на филма се определя още в момента, в който се взимат основните творчески решения

Според Александър Донев българските кинотворци трябва да променят начина си на работа
Според Александър Донев българските кинотворци трябва да променят начина си на работа / БГНЕС

Съдбата на българските филми се определя още в момента, в който се вземат основните творчески решения, а не след като излезе на екрана.

Тази теза развива продуцентът и филмов критик, Александър Донев в книгата си „Помощ от публиката“, която представи днес, предаде репортер на БГНЕС.

Книгата е обзор, както на българските филми в началото на 21 век, така и на техните зрители, като са поместени анализи и отчети относно разпространението и приходите на филмите от 1998 г. до 2018 г.

В своя творчески продукт Донев обръща огромно внимание на навиците, реакциите и предпочитанията на публиката относно това какви филми предпочита да гледа, като заявява, че това са неща, над които трябва да се обърне щателно внимание още преди да бъде създадена дадена филмова продукция, иначе тя ще бъде обречена на провал. Неслучайно генерална теза в неговата творба е отношението между създателите и потребителите, защото в основата си киното е културно явление, а след това и изкуство.

Той смята, че българските кинематографисти, когато искат да създадат даден филм - не трябва да се водят от желанието за висока печалба, а да направят така че да обединят интересите на хората в едно общо съдържание, в един филм, защото българското кино е прозорец, както към света, така и към душевните състояния и навици на българина. В нашата страна е популярна тезата, че в България не съществува кинопазар, което не е вярно, защото се наблюдава тенденция на непрекъснато увеличаване на българските филми в кината. Натрупването на поредица нови филми значително помага и при нарастването на едно добро равнище от приходи, заяви Донев.

Филмовият пазар е арена, на която се срещат интереси и се изграждат взаимоотношения. Като главната му функция не е да гарантира автоматично приходи на едно място, а да служи за регулиране на отношенията, подчерта писателят.

Според Александър Донев българските кинотворци трябва да променят начина си на работа, тъй като българското кино трябва да говори на своята публика, като представя различни черти от националния характер и идентичност, а не да бъде ориентирано към живота на хората от другите страни, тъй като рано или късно ще бъде обречено на гибел.

В книгата е публикувана също така класация с топ 15 филми, които българската публика определя като най-гледаните. Това е и една от формите, чрез които публиката подава „ръка“ на кинематографистите, като им показва какво харесва и какъв тип филми предпочита.

За последните 20 години в книгата е посочен като най-гледан филмът „Мисия Лондон“ - с близо 400 хиляди зрители, като през последната година се появиха 3-4 филма, които имат около 100 хил. зрители , като „Възвишение“, „Бензин“, „Воевода“. В момента също има един филм в киносалоните, които привлича сравнително висока зрителска аудитория, той неслучайно се казва „Привличане“ и също има потенциала да достигне 100 хил. зрители, което е голяма предпоставка за това, че има добра комуникация със зрителите. Но все пак, според Александър Донев, при взимането на тези резултати трябва да се има предвид, че на тези филми предварително се прави и маркетингова кампания и активно сътрудничество с определен телевизионен канал./ БГНЕС