Познатият непознат живописец Бедиг Бедросян - възкресителят в цветове на Златна Добруджа

Живописецът Бедиг Бедросян е емблематично име за Златна Добруджа и Силистра и, за съжаление, си отива от този свят през 1989 г. Но неговите творби с прекрасните пейзажи остават, за да радват поколенията след него. Днес те са притежание на галерии не само в България, но и във Франция, Германия, Армения, те са и в частни колекции у нас и в чужбина. Художникът е автор на повече от 600 платна, създава и цикъл пейзажи за Армения след посещение в тази страна. Негово дело е реставрацията на част от иконите на силистренската арменска църква "Света Богородица", считана за най-стария арменски действащ храм в България.

Бедросян е сред учредителите на групата на силистренските художници към СБХ, носител е на орден "Кирил и Методий" - III степен.

За късмет неговият родственик Кеворк Крикорян преди 3 години започва изследователска дейност на творчеството на художника по проекта “Родова памет” на сдружение “Арарат - Варна”.

В издирването и реставрирането на картините на Бедросян, както и в представянето им в поредица от изложби в България се включват галериите във Варна, Силистра, Добрич, Пловдив, Пазарджик и Софийската градска художествена галерия. Проектът е наречен “Земя между реката и морето” заради пейзажите, които Бедросян рисува край родната Силистра, Варна и Балчик, както и в Армения.

Творчеството на Бедиг Бедросян бе представено с ретроспективната изложба “Пристани” в съвместен проект между Софийската градска художествена галерия и Националната галерия на Армения, с изключителната подкрепа на най-голямата световна благотворителна арменска организация – AGBU.

БГНЕС представя разговора ни с инициатора на Пътуващата изложба на Бедиг Бедросян (1912-1989) Кеворк Крикорян.

БГНЕС: Г-н Крикорян, представянето на платната на български художник, при това непознат за Армения, но с арменски корени, препълни залите на Националната галерия на Армения в Ереван. Кое привлече повече хората- историята на един арменец, реализиран зад граница или самото творчество на художника?

Кеворк Крикорян: Изложбата на Бедиг Бедросян в Националната галерия на Армения в Ереван се превърна в културен акцент с български знак в тази страна. За първи път български художник, в случая от арменски произход, намери място в залите на Националната галерия на Армения. Всичко това се случи с изключителната благословия и подкрепата на Негово Светейшество Карекин II, Католикос на всички арменци, с чиято подкрепа се реализира този проект. А относно таланта на автора, смятам, че той е безспорен и може да се убедите, наслаждавайки се на неговата живопис.

БГНЕС: Лично Католикосът на всички арменци Карекин II пое патронажа на изложбата “Пристани” - само заради включването на рядката икона “Тримата влъхви” от силистренската арменска черква ли се случва това ?

Кеворк Крикорян: Бедросян работи по изографисването на нетипичен за българските арменски църкви стенопис. Той е в най-стария арменски храм в страната „Света Богородица“ в град Силистра, където живее и твори художникът. Този стенопис е на купола на църквата и изобразява части от Евангелието. Две от основните икони на олтара са дело на Бедросян, както и иконата „Тримата влъхви“, която пропътува разстоянието до Ереван, за да получи благословията на Негово Светейшество.

БГНЕС: Как започнахте проекта "Земя между реката и морето” по платформата “Родова памет” на “Арарат - Варна”?

Кеворк Крикорян: Сдружение „Арарат – Варна“ е част от една международна организация. Родовата памет, особено за нас арменците, е много важна част от нашия живот. Връзката с корените е онази здравина, която ти дава устойчивост в бурните времена, в които ветровете ни брулят в нашия житейски път. По този повод сдружение „Арарат“ активно подкрепи проекта „Родова памет“ с изложбата на Бедиг Бедросян. Тя тръгна от Художествената галерия в Силистра, където е живял художникът и има и най-много негови работи. След това мина през градските художествени галерии във Варна, Добрич, Пловдив, Пазарджик и накрая - в Софийска градска художествена галерия през лятото на миналата година. Не закъсня и поканата от Националната галерия на Армения, където експозицията с картини ще гостува до 4 ноември т.г.

БГНЕС: Накъде след Ереван? Имате ли покани или разговори с други галерии в чужбина?

Кеворк Крикорян: Тук е мястото да благодарим на Общоарменския благотворителен съюз Парекордзаган /AGBU/, който е една от най-големите благотворителни арменски организации със 111-годишна история. Един от приоритетите на AGBU е културата и културната памет. Благодарение на нея, на нейния президент и член на централния борд Васкен Якобиян успяхме да осъществим проекта си в Армения. Най-вероятно след Ереван изложбата ще продължи своя живот в няколко посоки. Едната ще бъде с експозиции в други европейски държави като Франция, очакваме също да прекоси океана на път за САЩ и Канада, където има големи арменски общности. Защо не и да има една постоянна експозиция…

БГНЕС: Столична община подкрепи Силистра за издигането на мемориал на Бедиг Бедросян край Дунав. На какъв етап е проектът за паметник, кога предстои откриването му?

Кеворк Крикорян: Миналата година по време на изложбата в Софийска градска галерия, с подкрепата на Столична община и лично на заместник-кмета Чобанов, срещнахме разбиране за изграждането на паметника в град Силистра. Приятел на Бедросян е скулпторът проф. Георги Чапкънов. Той вече сътвори малкия монумент, който в момента е изложен в Националната галерия на Армения. Освен че го създаде, той го й дари. Надявам се през следващата година да открием този паметник пред Градската художествена галерия в Силистра. През 1994 г. друг наш голям скулптор проф. Ангел Станев направи бюст на Бедиг Бедросян в знак на уважение към помощта, която е получил по време на първите си стъпки в изобразителното изкуство в ателието на Бедиг в Силистра.

БГНЕС: Любопитен детайл е, че в ретроспективната изложба “Пристани” се представят и стихове на Бедиг Бедросян на арменски. Как бяха посрещнати те от ценителите на творчеството му?

Кеворк Крикорян: Изкуствоведът Пламена Рачева, която е и директор на Градската художествена галерия във Варна, работи по един проект за български художници-поети. Оказа се, че има много тясна връзка в случая с Бедросян. Паралелно с рисуването той пише и стихове, друг начин да предаде своите емоции. Те бяха в неговото лично тефтерче, където открихме стихове на румънски и арменски. Издавани са дори на румънски език в румънската преса. Ще положим усилия да ги преведем и издадем. В момента тефтерчето също е изложено в Националната галерия на Армения.

БГНЕС: Живописните платна на Бедиг Бедросян са особено романтични. Дали негови почитатели могат да се сдобият с част от тях?

Кеворк Крикорян: Проектът на изложбата не е комерсиален. Положихме много усилия, за да съберем тази колекция на едно място. На този етап се въздържаме от такъв коментар. Много сили коства и на Софийска градска галерия и тук е мястото да споменем нейния директор Аделина Филева, както и изкуствоведа Пламен Петров, които работиха по експедицията на изложбата в Армения. Както каза арменският министър на културата именно културата е най-късият мост между два народа, между две държави. Така се и получи, отвориха се и много други врати. В момента в Националната галерия на Армения заедно с експозицията на Бедросян е експозицията „200 години Айвазовски”, световноизвестният руски маринист, познат с прословутата си „Деветата вълна”. Защо пък и тази изложба да не посети България? /БГНЕС