Вечният опозиционер Стефан Продев, който трябваше да навърши 90 г.. Дали той пак е тук?

„Бедна българска журналистико! Защо не окнеш, така че полилеите в парламента да изпопадат? Защо не стиснеш перото си мъжки, та от камъка да потече мляко. От какво се страхуваш? От репресиите ли, от себе си ли?”

Няма кой друг да напише това, освен незабравимият есеист, публицист, автор на над 30 книги, дългогодишен главен редактор, истински народен представител, вечният дисидент Стефан Продев.

Тази година трябваше да навърши 90 години, но юбилеят мина без него, просто защото него вече го няма. Независимо, че неговите колеги и приятели издадоха специален вестникарски брой за годишнината му под надслов: „Аз пак съм тук!”, с алюзия за известната рубрика, която той списваше във вестник "Дума" - "Ние пак сме тук!”, предаде репортер на БГНЕС.

Тази вечер приятели и почитатели на неговото огнено и мъдро слово, както и колегите му от в. "Дума", го почетоха достойно. Залата във Военния клуб в София бе пълна, представен бе филмът на Съюза на българските журналисти „С ботевски дух”, посветен на публициста, на режисьора Петко Горанов. Бе прекрасно, че няколко издателства предлагаха нови издания на негови събрани очерци, коментари и есета под надслов „Сваляне от кръста” в два тома, „Носене на кръста”, „Векът ни, видян отблизо” и др. Младите хора на това честване бяха малко, въпреки че докато бе жив Стефан Продев привличаше като магнит млади и стари, умни и не дотам образовани, и беше ясно защо. Но как да ги има? Младите днес не го познават, не са чели творбите му, нямат пряк контакт с този човек – легенда… Като че ли в днешните времена хората с власт и влияние нямат нужда от личности от ранга на Стефан Продев. На негов фон биха изглеждали незначителни… и твърде временни. Не без основание някои проницатели нареждат публициста до Ботев и Йосиф Хербст. Без преувеличение.

„Учителят Стефан Продев. Съзнаваме, че няма как да постигнем неговата неистова отдаденост на истината, каузата и справедливостта, но сме богати и щастливи, защото знаем чий път следваме. Истински благословени сме били да познаваме този човек”, пише за него главният редактор на в. „Дума” Таня Джаджева. „Думите, с които Стефан Продев разгромяваше предателите на идеала, бяха проникнати от възрожденската чистота на Ботевата публицистика”, си спомня за него Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели. „Признаха го за „Патриарх на думите” заради професионализма му, почтеността, високия морал и отговорност към словото”, признава Снежана Тодорова, председател на СБЖ.

„Стефан Продев беше неспокоен човек, идеалист, който държеше на думата си, а в трудни моменти доказваше, че не е конюнктурен, че не иска да прави кариера и че за него справедливостта, свободата и съдбата на България в контекста на сложните събития у нас и по света, бяха част от мисията му. Стефан беше роден опозиционер”, се върна в спомените си за него пред БГНЕС проф. Чавдар Добрев.

„Заобиколен от кръг истински интелектуалци като Анжел Вагенщайн, Нино Нинов, Христо Ганев и др. Общуваше с хора, за които смяташе, че не са подли, лицемери и двуличници”, продължи професорът. „А в годините след 10-ти ноември Стефан имаше много остра позиция спрямо писателите, които са правили груби компромиси с предишната власт, които са обслужвали лично първия ръководител на партията и държавата, които са загърбвали достойнството си”, продължи проф. Чавдар Добрев. „Стефан Продев бе преди всичко свободен човек”, добави той.

Последните думи на татко към мен бяха: „Нищо не ти оставих, сине, освен едно - честното си име!”, признава в едно интервю неговият син, скулпторът Иван Продев. А внукът му, Стефан И. Продев си спомня: „Последното, което каза бе „Лицемери”. Със сигурност можем да предположим към кого е бил насочен гневът на този мъдър човек… /БГНЕС