Теодор Ушев: Виждам в държавата абсолютно необяснима агресия и тя идва отвсякъде

В Софийската градска художествена галерия се състоя среща-разговор с Теодор Ушев, на която той представи най-новия си проект - инсталацията "Като в тъмно огледало /In the mirror, dimly"/.

На част от публиката тя вероятно ще се стори любопитна и провокативна, други ще остави озадачени. „Виждам в държавата абсолютно необяснима агресия и тя идва отвсякъде – от политическата класа, от тези, които й се противопоставят”, смята авторът.

Теодор Ушев е аниматор, графичен дизайнер, плакатист, илюстратор и преподавател. Син е на художника Асен Ушев. Дипломира се през 1995 г. в специалност Графичен дизайн в Художествената академия. Емигрира в Канада, провървява му и развива творческа дейност основно в анимационни филми, за които получава признание и редица награди. Американската филмова академия го номинира за "Оскар" за късометражния му анимационен филм "Сляпата Вайша". В момента живее в Монреал, Канада, където работи с Националния филмов борд.

Обяснявайки технологията на проекта си Ушев довери, че е плод на специално разработен софтуер, при който е възможно във виртуалната реалност да се рисува и самите рисунки да се раздвижват. Това се вижда и в специална каска за миксирана реалност, която е представена на изложбата. „Това е моята персонална мандала и денонощен труд, в продължение на 6 месеца, и всичко ще бъде унищожено в края на изложбата”, споделя авторът. „Едно преживяване, което е за мига – аз не искам да остава в музей, не искам да се продава, искам просто хората да дойдат и за три седмици да изживеят нещо. И ако е възможно да им предам моето послание и да им повлияе, моята цел е да ги развълнувам”, разсъждава Ушев.

„Няма никаква причина хората да бъдат толкова агресивни – България не е най-бедната държава на света”, учудва се авторът. Хубавото, което той вижда у нас, е в индивидуалните усилия на хората, които движат нещата напред.

За ориентация в това пространство, подредено според визията на Ушев, четем описание на една от стените: „Пространството на инсталацията превежда посетителя през трите й модула с алюзията към трикорпусната архитектура на християнския храм – притвор, наос и олтар. Концептуалното ядро, около което е изградено посланието на Ушев е протест срещу личното, политическо и религиозно лицемерие и фалш”.

Самият автор поведе представителите на медиите пред отделните обекти от инсталацията и им обясни какъв е бил замисълът му. Той говори пред един от тях като символ на трите Българии, които съществуват едновременно без да се смесват и хората живеят в тях капсулирани, защото ги е страх. В едната България са мислещите хора, които гледат в бъдещето, другите са ретроградните хора, които не искат тази държава да се промени, и последните, които са индиферентни към останалите две и си мислят, че затваряйки се в своя собствен пашкул, в еснафското си ежедневие, не се налага нищо да правят и животът им ще продължи така, коментира идеите си Ушев.

В изложбата има много метафори, които използвам, признава той. В кризисни ситуации, смятам, че художниците трябва да работят с много лесни за възприемане метафори, смята авторът. В този момент той показа изработено тяло на човек в реални размери на земята, покрито с нещо като синтетично „одеяло” от фолио, което прилича на труп за оглед след престъпление – образ, познат ни повече от криминалните филми. „Лежащият човек може да спи, може да бъде умрял, може да бъде всеки един от нас, а може да бъде метафора на вярата, която е умряла”, поясни Ушев. /БГНЕС