Празникът бе отбелязан с представяне на бойното изкуство Тай чи, което представи Валери Иванов / БГНЕС
Филологическият факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград чества традиционния китайски празник „Средата на есента“, символизиращ събирането на семейството, звучаха стихове, демонстрирано бе и древното бойно изкуство Тай чи, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.
Студенти, преподаватели и гости имаха възможността да се докоснат до непознатите страни на традиционната китайска култура в стая „Конфуций“ на ЮЗУ, като домакин на празника бе Филологическия факултет.
Празникът бе отбелязан с представяне на бойното изкуство Тай чи, което представи Валери Иванов – Лао шъ, един от основателите на школата "Кунгфу център Сюангуей" през 1995 г. Той е наследник на традициите на фамилиите Чън и Ян, предадени на неговия учител Красимир Димитров – Китаеца /1957-2012/ от великия майстор Гу Лиусин /1908-1991/ – ревностен изследовател и защитник на автентичното изкуство на "Тайдзи цюан"=
Тайдзи цюан /Юмрукът на тайдзи/ се развива като бойно изкуство в края на XVIII век. В техниката на неговото практикуване намират конкретно и директно практическо приложение основни концепции във философията на даоизма, китайския будизъм и конфуцианството. През втората половина на XX вeк изкуството на движението в тайдзи цюан става особено популярно в Китай, а и в целия свят предимно със своя оздравителен и хармонизиращ ефект. Настъпва значителна "модернизация" в техниката, като Тай чи /както популярно се нарича на Запад днес/ се практикува предимно под формата на терапевтична техника и възстановителна гимнастика.
Развива се също и като спортно-състезателна и естетическа дисциплина. Овладяването на "вътрешните" и не толкова популярни аспекти на това изкуство изисква задълбочено дългогодишно изследване и навлизане в дълбочината на древно-китайското традиционно светоусещане и разбиране на живота и света, за техния смисъл, съдържание и качество на осъзнато присъствие. Изключителна рядкост е докосването до красотата и силата на това изкуство.
„Тай чи е популярното наименование, което е дошло от транскрипцията от английски език на китайския термин, който се употребява със значението „юмрук“/юмрукът на великия предел-б.р./. Това, че се казва „Бойно изкуство“ не означава, че се използва само за бой, а бойните изкуства стават изкуства, когато спират да се практикуват като нещо, което може да се употребява по време на война. По-скоро практиката е насочена към това да съхранява живота и да се грижи за него, отколкото това да го разрушава. Тай чи е начин, по който древната китайска философия на живота достига до нас и се предава по един практически начин. Може би Тай чи прилича повече на танц, защото сме свикнали да възприемаме хармоничното взаимодействие на света около нас с танците. Всъщност, макар че е бойно изкуство, в него няма идеята за насилие, идеята за противопоставяне. Самата философия за следване на естествения път на живота, предполага нашето намиране на равновесие и участие по най-добрия начин за нещата вътре в нас”, обясни Валери Иванов, който по-късно направи демонстрация на древното бойно изкуство.
Тай Чи е популярно в цял свят, в България се практикува повече от 40 години и печели все повече последователи. Има различни стилове. Има съвременни направления, свързани със спортни изяви и художествени такива.
„Днес празнуваме двоен празник. Празникът „Средата на есента“ е популярен в Китай. Разбира се, най-известнияj празник е посрещането на пролетта, така наречената „Китайска нова година“. Но празникът „Средата на есента“ е също нещо много интересно, защото символизира събирането на семейството. Ние решихме, че годината, в която започваме с китайския трябва да е свързана със събиране на нашите студенти, като събиране в един кръг. „Средата на есента“ се празнува в средата на осмия месец (около 15 октомври), тъй като в китайския календар 7, 8 и 9 месец са есенни месеци”, каза деканът на Филологическия факултет проф. Магдалена Панаотова.
Според нея проявите са най-различни – свързани са с почерпката със сладкиши като китайския лунен кейк, който представлява 13 кексчета, подредени под формата на пирамида, за всеки един месец от годината, а тринадесетото е в чест на дните от високосните години. Те символизират кръга и обединяването.
„Семейството на студентите, желаещи да се занимават с китайски, се увеличава. От тази учебна година имаме и нова специалност – „Педагогика на обучението по български и китайски език“. За сега тя е бутикова. Имаме и нова преподавателка, която е извън нашата лекторка Ю Мин, Донка Шикова – българка, завършила китайстика, която вече преподава”, допълни проф. Панайотова.
Миналата година, благодарение на дългогодишните усилия на проф. Антони Стоилов и проф. Магдалена Панайотова в Югозападния университет, бе открита китайската стая „Конфуций“. Проектът бе осъществен със съдействието на Институт „Конфуций“ в София. Така стаята се превърна в единствената по рода си за цяла Югозападна България. /БГНЕС