Проф. Милена Моллова: Музиката е всичко, музиката прави живота много по-богат

72 години музикална и творческа дейност, времето така лети. Не мога да кажа, че ми е бил безоблачен и безгрижен животът – по-скоро един много динамичен, изпълнен с много хубави и лоши неща. Животът е един прекрасен празник с всичко вътре – хубаво, лошо, весело, тъжно, светло, тъмно – всичко.

Преди всеки концерт има тръпка. Всичко е като за пръв път, всичко е ново спонтанно и в момента. Човек излиза на сцената и след това оцелява с безкрайното удоволствие от свиренето и контакта с публиката или както ще бъде на предстоящия концерт – с оркестъра, с диригента. Всичко е чудесно.

Това каза пред БГНЕС известната и емблематична българска пианистка проф. Милена Моллова, която под диригентството на виенчанина Саша Гьотцел на 10 май в зала „България“ ще свири соло в националния ни симфоничен оркестър Симфония номер 4 на Брукнер и Концерт за пиано и оркестър номер 1 на Бетовен.

Преди концерт емоцията е като пред първа среща, няма рутина. Хубавата музика, изсвирена добре, носи удоволствие за изпълнителя. А контактът с публиката, която е дошла от интерес да чуе този концерт, този автор и този изпълнител, това прави приятното преживяване от един концерт – уникален и единствен.

Проф. Моллова си спомня как, когато е трябвало да започне да преподава е била на 22 години. „Аз завърших Музикална академия на 19 и една година след това бях в Москва при големия пианист проф. Емил Гилелс на специализация и като се върнах, вече ме поканиха като асистент на проф. Панка Пелишек, моята професорка. Аз бях ужасена да преподавам. Първото, което си помислих, е, че това, че ще преподавам, ще отнеме от моето лично време, а няма да мога да правя каквото искам. Но скоро разбрах колко много е полезно за мен като изпълнител да преподавам. Когато човек слуша другите, които искат да се учат, той също се учи. Много е интересно и е много полезно. Моите студенти казват, че съм била чудесен преподавател. Аз можех да им изсвиря всичко, което те учат, понеже аз съм ги свирила и знам тези неща, тъй като имам огромен репертоар. Някак си контактът с учениците ми се случваше, беше ми интересно и приятно. Разбира се имаше и конфликтни моменти. Веднъж хвърлих по някого един молив и някой разказваше: „тя ги замеря, тя ще си убие студентите“. Но те се забавляваха, даже накрая ми подариха един голям молив, за да бъде по-ефективно.

Много се гордея с моите ученици. Много от тях получиха своята реализация, за съжаление малко от тях тук в България. Повечето успяха извън България, защото и времената бяха трудни и за съжаление нашите колегиални отношения не са много колегиални. Трудно се приемат новите личности, колкото и да са талантливи.

Проф. Моллова с нескрито удоволствие изреди някои от своите ученици, като подчерта, че с всички се гордее и им се радва. Имам един студент – Иво Калчев, който е проф. във Вашингтонския университет. Ани Димова, проф. във Виена, други, които са преподаватели, диригенти, пианисти - в Норвегия, Австрия, Германия, Сингапур – навсякъде. Много ми е приятно да следя техните успехи. Даже веднъж се смяхме, че ако аз тръгна да обикалям моите студенти, които са се пръснали из целия свят, няма да ми стигне една година, ако стоя при всеки един от тях поне три дни.

Сега вече има и много млади, които получиха изключителни награди. Преди две години Алина Комитова и Николай Шаланов, които са дуо пияно, получиха първа награда на най-големия и най-трудния конкурс за пиано и за инструменти - в Мюнхен ARD. Там се дават само три награди и е много трудно. А те взеха не само първа награда, а и награда на публиката.

Преди 10 години други мои студенти взеха Гран при на конкурс в Токио. Сега имам ученици, като Анжела Тодорова, която взима по няколко награди в годината. Подготовката е трудна, не е лесно, някой път стигаме до сблъсъци, но всичко е в интерес на музиката.

Всяка награда е направена и изсвирена с толкова работа, напрежение и нерви. Аз мога да кажа, че съм носител на много награди от най-големите конкурси и като че ли съм единствена в България.

Печелих на първи международен конкурс на името на Пьотр Илич Чайковски в Москва, това беше огромен успех за мен – аз бях 18-годишна. Сега малката ми дъщеря намери една черна плоча от концерта, която се продаваше в интернет. Аз я нямах тази плоча. Като го чух, видях, че наистина е имало за какво да получа награда. Хареса ми как свиря, колкото и да съм критична и към себе си, и към учениците си. След това имам награда на международен конкурс за пианисти и цигулари "Маргарита Лонг – Жак Тибо" в Париж. В международния конкурс на най-голямата обществена медия в Германия ARD в Мюнхен също имам награда. Даже след това ми разказваха, че е трябвало да има първа награда, тя е била уговорена някак си. И защото много съм се вклинила в плановете, на никого не дадоха първата. Втора дадоха на този, който е трябвало да бъде пръв – това е сегашният голям диригент Кристоф Ешенбах и на мен дадоха трета награда. Това за мен беше огромен успех, защото идвах от изтока, без хора в журито. Даже имаше случаи, когато имах българи в журито, които вместо да ме подкрепят, пречеха. Но това е животът. Обичам конкурсите, даже се смея, че това е моят спорт. Да има напрежение, адреналин. В Париж, когато свирех, преди мен трябваше да свири една френска пианистка, която демонстрираше такова самочувствие и пренебрежение към мен, че това ме вбеси ужасно. Тя като свърши, аз просто си казах: „сега ще чуеш, ти“. Кой знае как съм свирила, но за пръв и последен път в живота ми цялата последна страница на „Карнавала“ Шуман, който свирех, публиката аплодираше. Това на концерти не се случва. Това много ме впечатли, а аз взех награда, французойката не взе.

Наградата в живота за проф. Моллова е това, че има три прекрасни деца, двама внука, а и хората, които са с децата й – зетьове и снахи. Това е моето щастие, казва тя. Всичко заедно, забъркано, това е моят живот. Децата живеят на далеч отдавна, така се случи. Не, че искаха да напуснат България, но така ги заведе работата и съдбата. Само голямата ми дъщеря вече от две години работи в България, но е във Варна. Тя също е чудесна пианистка. Беше 5 години професор в Сеул, преди това в Италия. А синът ни е голяма рок звезда, барабанист, известен в света. Той се казва Орлин Радински, но в професията му казват Линч Радински. И го познават в целия свят. Живее в Англия.

Проф. Моллова има отношение и към рок музиката, защо е била обучена от сина си. Когато бяха още ученици, свиреха вкъщи, а пък аз бях в съседната стая и си учех сонатите на Бетовен. Трябваше да свикна. И толкова съм свикнала, толкова ми харесва, че я търся да я слушам хубавата истинска рок музика. Ценя добрите музиканти. Всеки един жанр може да бъде прекрасна музика, стига да бъде изсвирен от професионалисти , а не от любители. Любителите като за свирене – са за вкъщи, за пред приятели, за след чаша. Но когато любители се качват на сцената, това не звучи добре. А още по-малко, когато има кой да ги слуша и да им плаща пари – това не е сериозно.

За това дали музиката й е отнела нещо от личния й живот, пианистката заяви, че нищо не може да й отнеме. Аз бях затворено дете, много четях. Свиря от почти 5-годишна, а преди това знаех да чета. От тогава учех френски и знаех да говоря и пиша френски. След това винаги съм била при изключителни преподаватели. Когато бях 8-9-годишна при проф. Панка Пелишек, свирех 100 етюда на година, което днес, като го чуят мои колеги, се ужасяват. Днешните ученици свирят 2 до 3 етюда за цялата година. Затова имам невероятно добра база – техническа и професионална. Това много ми помага много бързо да уча нови произведения и да съм сигурна в ръцете си. И характерът ми помага – той е опак. Казват, че съм харизматична, кой знае, може би това е мекият вариант на лудичка, но искат да го кажат по-меко да изглежда, смее се тя. Признава, че когато реши нещо да направи, го прави. Така беше и с моите три деца – аз не взех нито ден отпуск по майчинство. Като се роди третото ми дете – дъщеря ми на 10-ия ден тръгнах на турне. Никога обаче не можех да пренебрегна своите професионални ангажименти заради децата. Те знаеха, че когато има работа, се работи. Това им помогна и на тях. Не съветвах и не приказвах, те виждаха какво се прави – работа и работа.

Музиката е всичко. Музиката е просто моят живот. Всичко е звуци и всичко е свързано с музиката. Което е около музиката – хора, деца, ученици, това е пак хубаво. Това прави живота много по-богат. Аз отдавна знам и отдавна говоря, където мога, но никой не го прави това нещо. Всички деца, без изключение, трябва от много малки да се научат да пипнат един инструмент. С два пръста да направи една малка мелодийка. Това ще сложи съзнанието на това дете на друго ниво. А не както сега някои хора казват „Аз съм музикален инвалид“. Какво значи това – това е страшно. Слуша и не може да разбере музиката. Не е нужно да я познава. Да я слуша и да се наслаждава – това е най-съвършеният емоционален език. Той върви от сърце до сърце. Той не се нуждае от обяснение. Аз действително имам прекрасен живот, включително и прекрасни врагове, които ме държат в тонус цял живот, отново се смее музикалната фурия. /БГНЕС

--

Световноизвестният български пианист и педагог Милена Моллова e сред малцината щастливи български музиканти изградили се като изпълнители в школата на такива колоси на музикалното изпълнителство и творчество като проф. Емил Гилелс, проф. Димитър Ненов, проф. Панка Пелишек. Нейният път на концертния подиум е осеян с успехи, награди, гастроли и превземане на върхове, с гостувания на концертни подиуми по целия свят, както и с многократни концерти във всички страни в Европа, в Япония, САЩ, Канада.

Нейният внушителен репертоар включва творби от различни стилове и епохи и се разпростира в широкия диапазон от солистичното и камерното музициране в различни формации до партньорство с камерни оркестри и големи оркестрови състави.

Милена Моллова е била солист на най-значими български и европейски симфонични оркестри и е свирила под палката на най-големи български диригенти като Дбрин и световни знаменитости като Кирил Кондрашин, Казиоши Акияма, Рудолф Баумгартнер, Жорж Ципин и много други.