Hello, Vietnam

„Здравей, Виетнам“ е песен на английски с вариант на френски и виетнамски. Изпълнява се от момиче, което по някаква причина е сменило родината си, но не е успяло да се раздели с носталгията. И обещава да се върне някой ден, за да докосне своята виетнамска земя. Вълнуваща е тази песен, със сигурност може да разчувства всеки емигрант.

Виетнам доскоро минаваше в графа „безинтересни“, но напоследък е световна туристическа дестинация. Ако искате вярвайте, но тази на пръв поглед комунистическа държава може да изуми с икономическия си скок, който прави в последните години. Икономиката се движи основно от туризъм и производство на бира. По пиво е начело на класацията в Азия, туризмът се развива с едри крачки и България има какво да научи, вместо да гледа пренебрежително, разказва репортер на БГНЕС.

Когато казах комунистическа страна, не бях съвсем права. Във Виетнам частната собственост е успяла да се вкопае здраво в корените на държавата. Тук има държавни хотели, ресторанти, транспорт и каквото още се сетите, но тяхната бройка е направо смешна на фона на частните. А частникът е разбрал, че ако иска да върви напред, не трябва да вярва много на диалектическия материализъм. Той къща не храни. Собствениците на хотелчета са сключили договори с туристически фирми, които предлагат евтини екскурзии до редица интересни места в околността или в друга близка до Виетнам държава. Цените не са надути, така че всеки може да се възползва от услугата. Примерно ако сте в Хошимин, не пропускайте да разгледате делтата на река Меконг. Еднодневната екскурзия е малко над двайсет долара и включва транспорт от врата до врата (т.е. от хотела, в който сте отседнал), гид, обяд и лека почерпка от екзотични плодове. И това не е всичко – ще плавате с корабче до близко селище, ще се возите на джонка и ще видите пищна растителност. Забележете – още в началото в автобусчето ще ви питат каква храна или подправка не понасяте, за да не се разочаровате от обяда.

Меконг е една от най-дългите реки в Азия. Осеяна е от растения, които пречат на корабоплаването. Чистят се периодично, но като всички растения, които не искаш да се въдят, упорито си завоюват пространство. По делтата й расте воден кокос, а по брега – папая, разновидност на хлебното дърво, помело и прочее екзотични за европееца плодове. Тук не ги смятат за особено атрактивни за разлика от гроздето, ябълките, сливите – класиката у нас.

Друга дестинация от Хошимин е Ку чи с прочутите си подземни тунели от времето на Виетнамската война. Ако сте човек с клаустрофобия, не се опитвайте да се правите на герой като влезете в тях. Те са пригодени за размера на виетнамците, не на европейците и американците. Неизбежно ще се сетите за романа „Цар плъх”. Във въпросните тунели са загинали много американци по време на войната в опита си да се справят с този подземен град, разположен на десетки километри. В него са се раждали деца, крили са се военни стратези, войници и обикновени хора.

На повърхността в Ку чи ще видите капаните, подготвени за т.нар. освободители на Южен Виетнам. Те сякаш са излезли от средновековен роман. Ями с шипове и други „екстри”.

Не пропускайте и фабриките, където се правят картини от дребни частици от черупки на яйца. Могат да се видят на доста места във Виетнам, има ги и в Хошимин. Красиви са, но ако си купите картина на място, ще ви излезе доста „солено”. Доставете си удоволствието да пазарувате по градските улици, където цената вече е по-човешка.

Продължаваме нагоре към Северен Виетнам. Стигаме до Дананг, който е в средата на страната. Лесно се намира хотел, нали си спомняте за частния бизнес. Но едно малко уточнение – винаги минавайте през booking, когато поръчвате стая или апартамент, така ще получите сериозна отстъпка от цената. Не се учудвайте и на условието да оставите паспорта си на гишето на хотела. Това е практика, вероятно така местното МВР знае във всеки един момент къде се намирате. Но е възможно паспортът ви да се снима и да ви го върнат.

Самият Дананг е доста чист и подреден град. Виетнамците много се гордеят с него. Но по-атрактивен е близкият Хой Ан, предпочитано средище на европейци и американци. Намира се на около 30-35 километра. Ако искате екскурзията ви да е по-екзотична, наемете моторче. Има къде да го паркирате – на паркинга за мотоциклети. И се гмуркате в красивите улички на Хой Ан с много магазинчета и кафенета. По улиците му можете да се сблъскате с какви ли не националности. Американците са особено любопитни.

В столицата Ханой, както и във всички градове движението е ужасно. Знаците не важат за никого, често може да видите моторчета да се движат и по тротоарите. И коли, и автобуси са в някаква безумна надпревара за място по улиците. Особено опасно е преминаването от единия до другия тротоар. Малко е като тото да пресечеш. Странното е, че въпреки това брауново движение катастрофите не са много. Просто всеки си търси местенце под слънцето.

Центърът на Ханой е зает от красиво езеро със стара пагода в средата му. Тук можете да видите и огромна препарирана костенурка, която някога е живяла в езерото. Не пропускайте да се запишете на еднодневна екскурзия за разглеждане на града.

Не можете да минете и без да ви заведат в мавзолея на Хо Ши Мин. Можете да видите къде е живял в периодите на съществуването си. Всичко това е разположено на огромна площ с красив парк.

На 3-4 часа път от Ханой се намира заливът Халонг. На него е сниман култовият филм „Индокитай”. За да видите красивите безброй островчета, наемете си корабче, което ви отвежда до джонки. Местни жени изкарват прехраната си като возят туристите из местните пещери и дребни островчета. Легендата твърди, че драконът, символ на Виетнам, е разсипал диаманти на това място, от които се образували островчетата. Красотата е неземна. Може да чуете всякаква реч.

Няколко думи за нещо, с което ще се сблъска всеки турист – кафето. Вярвайте на обясненията на местните, че късо кафе означава изключително силна напитка, неприемлива дори за заклетите любители на еспресото. По-добре е да си поръчате кафе с лед, което се пие със сламка, и е доста приятно на вкус. То има лек аромат на какао, въпреки че във Виетнам не се отглежда това дърво. Поради това не се продават и местни шоколади и шоколадови бонбони.

Местната валута донг е доста евтина. Един долар е около 22.5 хиляди донга. Стотинки няма, те само ще пречат на търговията. Трудно се смята, но нали затова са смартфоните. Обмяната става в местните клонове на банките. Един съвет – никога не купувайте стока на първоначално обявената. Цената е обект на пазарлък, така че понякога може да получите отстъпка наполовина от стойността на стоката.

Такситата са друг важен елемент от туристическото ви присъствие. Много са и на различни фирми. Най-често се ползва Юбер. Шофьорите са вежливи и има обратна връзка с фирмата. Важното е, че такситата на нови коли или джипове, производство основно в Азия. /БГНЕС