Мостът на неразбирателството между Босна и Хърватия

Перо Брбора отглежда стриди и миди в Хърватия, но трябва да премине границата с Босна и после отново с Хърватия , за да ги продаде в родината си.

От години 57-годишният рибар, занимаващ се със стриди и миди, чака да бъде построен планиран мост, за да се облекчи сложното и отнемащо време пътуване.

Но проектът за свързване на континенталната част на Хърватия с най-южния й регион чрез моста Пельесак се бави и предизвика спор със съседна Босна.

В основата на проблема са разделените като „на кръпки“ Балкани след придруженото с кръвопролития разпадане на бившата югославска федерация през 90-те години. Границите между шестте бивши републики сега са международни граници между новопоявилите се държави.

Въпреки че Босна продължава да поддържа своя крайбрежен достъп, малкият излаз, водещ към Адриатическо море, прорязва Хърватия.

В резултат на това 90 000 души, включително жителите на добре известния хърватски курорт Дубровник, се отделят от останалата част на страната.

По време на натоварения туристически сезон Брбора губи до четири часа, за да пътува от малкото пристанище Замаслина до Макарска, град по на север по Адриатическото крайбрежие.

"Ако няма граници, бихме могли да минем тези 100 километра в час и половина", каза той.

Както и да е, Брбора трябва първо да премине от Хърватия в Босна, да премине през босненския крайбрежен град Неум до граничния пункт от другата страна и да се върне в Хърватия - 10 километрово пътуване, което може да изглежда като "вечност".

Хърватия от години настоява за решение, като изграждането на 2,4-километровия мост, който ще свързва територията й, като се използва малък полуостров.

Както показват двата стълба, поставени от всяка страна на пролива, Загреб започна изграждането на моста през 2007 г., но проектът беше спрян пет години по-късно поради липса на финансиране.

"Промяна на всичко"

Европейският съюз, към който Хърватия се присъедини през 2013 г., се съгласи през юни да финансира 85% от строителните разходи в размер на 420 млн. евро.

"Този мост ще промени всичко за нас, ще направим живота ни по-лесен," каза Гордана Пинчевич, собственик на лозе на полуостров Пельесак.

"Когато отида да купя хладилник в Сплит, докато се връщам, трябва да докажа на босненската митници, че хладилникът ще напусне Босна, а след това на хърватската, че е купен в Хърватия", каза тя пред АФП.

Но в Босна перспективата за моста не се посреща добре.

Мнозина се опасяват, че 55 метра високият мост ще затрудни навлизането на кораби с висок тонаж.

Сараево също така твърди, че иска първо да договори споразумение за морски коридор, което да му даде достъп до международни води, преди мостът да се изгради.

Босненският мюсюлмански лидер Бакир Изетбегович призова Европейската комисия да оттегли финансовата си подкрепа за Хърватия за изграждането на моста.

Да се изгражда моста "Пельесак" без одобрението на Босна е незаконно и представлява нарушение на Конвенцията на ООН по морско право ", заяви Изетбегович, мюсюлманският член на тристранното председателство на Босна.

"Ще изградим моста"

"Ще изградим моста", обаче многократно е заявявал хърватският премиер Андрей Пленкович.

Той се опита да успокои Босна, че техническите характеристики на моста ще позволят безпроблемното преминаване на всеки кораб, планиращ да акостира в Неум.

"Размерите на моста бяха съгласувани с настояваното от Босна и дори увеличиха първоначалната цена на проекта", каза областният управител на Дубровник Никола Доброславич.

Например разстоянието между опорните колони ще бъде 200 метра.

Но босненската битка за спиране на моста е възпрепятствана от етническите разделения между хървати, мюсюлмани и сърби, които не винаги заемат същата позиция по държавните въпроси.

Хърватският член на босненското президентство Драган Чович заяви, че не вижда "официални или правни пречки" срещу това да продължи реализирането на проекта за планирания мост.

"Двете страни ще се възползват от изграждането на моста, особено Неум“, каза той.

Европейският съюз, на чиято врата Босна чука за евентуално приемане, може обаче да не обърне много внимание на вътрешното разминаване в оценките, предупреди видният хърватски експерт по международно право Даворин Рудолф.

"Босна не е член на ЕС и е трудно да се каже кога ще бъде. А Европа иска външни граници“, които да бъдат стабилни каза той пред АФП.

Въздействие върху туризма?

Въпреки че почти всички от 4 600-те жители на Неум са етнически хървати, не всички са доволни от моста, който се планира да бъде открит през 2022 г.

"Ако мостът бъде построен, те повече няма да минават оттук", каза Марин Даничич, 21-годишен сервитьор, посочващ към маса с чуждестранни туристи.

Туризмът е основна индустрия за Хърватия с близо 16 милиона посетители, които страната посрещна миналата година, които далеч надхвърлиха населението й от 4,2 милиона.

Повечето туристи посещават зашеметяващото Адриатическо крайбрежие, с повече от 1000 острова и островчета, които служат като място за множество сцени за печелещите награди филми от поредицата "Игра на тронове". /АФП