Как Албания „се закачи“ на кокаина

Премиерът на Албания Еди Рама е известен със своя екстравагантен стил на обличане, неконвенционално използване на маратонки и предишно въплъщение като професионален баскетболист. Когато беше избран през 2013 г. - на основата на позиция за твърда борба с корупцията и мандат да се бори с организираната престъпност - той изпъкна с най-голямото изземване на наркотици в историята на Албания.

Рама нареди операции в Лазарат - изолирано село в южната част на Албания, известно с индустриалното производство на канабис. Подобно на останалите селища в периферията, Лазарат се превърна в синоним на „забранена за достъп“ зона за длъжностни лица, което може би беше причината да бъдат изпратени 800 специални полицейски служители. Разгръщането на силовото изпълнение имаше повече изглеждаше доста по-сериозно от високобюджетен холивудски екшън филм. Селяните не просто бяха опаковали пистолети, но и автомати, експлозиви и гранатомети. Налагането на закона приключи с изземването на тонове марихуана. Рама укрепи образа си на истинска заплаха за организираната престъпност. Конфискуваният канабис тлееше на благоуханни купчини в продължение на дни - обвивайки планините в истинска лилава мараня.

Четири години по-късно димът на Лазарат вече е изчезнал – но, връщайки се назад във времето, е трудно да се гледа на тази победа като на нещо повече от кампания за връзки с обществеността. Проблемът с наркотиците в Албания не просто продължи да се задълбочава, но и стана причина трансгранично безпокойство. Малките победи срещу трафикантите на канабис са засенчени от пристигането на много по-твърди наркотици като кокаин и хероин. Албания е не само най-големият потребител на кокаин на глава от населението в света, но и един от значимите европейски износители. Култивирането на растенията се превърна в значително по-малко доходоносно начинание за големите престъпни организации, след като твърдите наркотици имат улична стойност, която е приблизително 1000% по-висока от тази на марихуаната. Тази малка страна в периферията на ЕС сега предизвиква сериозни притеснения сред дипломатите - главно защото стойността и обемът на трафика на наркотици доведе албанските престъпни организации до налагането на особено брутално присъствие в самия Европейски съюз.

Както Държавният департамент на САЩ отбелязва в доклада си за стратегията за контрол на наркотиците от 2017 г. "Албания произвежда и изнася значителни количества марихуана, основно за европейска употреба, и е транзитна държава за афганистанския хероин и кокаин". Европол се съгласи. Оценката на Агенцията за заплахата от сериозни и организирани престъпления през 2017 г. набелязва Албания не само като страната, която е най-значима при отглеждането на канабис в Европа, но без изненада, че е "... основният източник на канабис, трансфериран към ЕС". Най-нагледните статистики в това отношение идват от Италия. Според приблизителните им преценки за производство на канабис през 2016 г. са използвани 219 000 хектара земя.

Министерството на земеделието, развитието на селските райони и водната администрация на Албания изчислява, че страната има само 566 000 хектара земеделска земя за търговски цели. С елементарни математически пресмятания се вижда, че еквивалентът на 38.16% от целия обем на земеделската земя в страната се използва за отглеждане на марихуана. По-трудна е оценката на количествата на твърдите наркотици - до голяма степен защото данните все още са оскъдни. Но в страна с исторически ниска местна употреба на наркотици - и с особена антипатия към твърдите наркотици - фактът, че по употреба на кокаин на глава от населението Албания е начело в света през 2016-17 г., показва поразителна промяна.

Тези статистически данни не са показателни за войната срещу наркотиците, която Еди Рама обеща. Напредъкът срещу канабиса не е достатъчен. Бързото нарастване на употребата на кокаин е падение за нацията.

Люлзим Баша, който е образовал се в Холандия адвокат и лидер на Демократическата партия на Албания - опозицията в страната – привлече вниманието на пресата поради това, че се фокусира върху канабиса по време на своята парламентарна кампания през 2017 г. Ако не друго, Баша беше оправдан от неотдавнашните събития. Но когато говори по време на интервю в кабинета си в Тирана, Баша не показа задоволство от доказаната истина в посланието си за кампанията. Вместо това той изрази дълбоко униние от изпадането на страната в престъпен безпорядък. "Произведени са били толкова много наркотици, че сега те са складирани в тунели, складови помещения и складове", каза Баша. "Оттам наркотиците се пренасят в Италия и други европейски страни. Това е изключително важен проблем, по който нашите европейски партньори трябва да се координират - което само отдалечава Албания от Европа, когато сме предприели толкова много други инициативи, за да подобрим връзките и да хармонизираме законодателството".

Както добавя Баша - и което потвърждават поне 3 доклада за организираната престъпност в ЕС - наркотиците са толкова изгодни, че престъпните групи създават магазин на "нови" пазари като Холандия. Без съгласуван интерес към разрушаването на престъпните структури, мрежите, използвани за контрабанда на канабис, бяха пренасочени към разпространяване на по-твърди наркотици. "С милиардите евро, реализирани чрез отглеждането на канабис, албанската организирана престъпност използва същите маршрути, същата инфраструктура и същите връзки с албанската политика, за да придобие пазара за трафика на кокаин и хероин в Европа. Албанските престъпници вече контролират разпространението на тези наркотици - и това отразява изключително слабо нашата национална идентичност. Това предполага, че нашето правителство няма никакъв ангажимент да се намеси в проблем, който пряко засяга нашите регионални съюзници и приятели. "

Събитията, от които се страхува Баша, вече се развиват. Посланикът на САЩ в Албания Доналд Лу беше особено откровен. "Няма такова нещо като безплатен обяд", каза посланик Лу наскоро в реч. "Ако Америка и страните от ЕС отдадат нашите ресурси и нашето доверие в тази война срещу организираната престъпност, очакваме резултати". Лу имаше предвид арести сред висшите ешелони на албанските престъпни среди - които на практика изглеждат имунизирани за наказателно преследване. Напрежението отбеляза забележителен поврат през последните седмици, когато името на бившия министър на вътрешните работи на Еди Рама и действащ депутат Саймир Тахири се появи в записано телефонно обаждане, прихванато от италианската полиция.

По време на разговора втори братовчед на Тахири – заподозрян в наркотрафик – намеква за необходимостта 30 000 евро да бъдат отделени за „Саймир“. За да бъдат отстранени всякакви съмнения, Тахири не беше обвинен в никакво престъпление и разгорещено защити невинността си в телевизионно предаване с вече уволнения водещ Сокол Бала. Няколко дена по-късно откриването на 854 000 евро в брой – за които отново се твърди, че принадлежат на Тахири – не подобриха доверието на аудиторията. Когато пишем тези редове, Тахири се намира в Германия – неговият имунитет му позволи напусне страната.

Гневът в обществото поради усещането за безнаказаност сред богатите и могъщите е толкова остър, защото директно се сравнява с непоколебимите присъди, които чакат обикновените албанци , притежаващи дори малко количество канабис. Както във всяка мултимилиардна индустрия хиляди са наети – за опаковане, транспортиране или приготвянето на наркотици. Тези на най-ниското ниво на корпоративната йерархия съставляват огромното мнозинство от приключилите с присъди дела, но те действат поради истинско отчаяние. Малцина правят повече от 400 евро на месец - малко повече от средната заплата в страната. Трудно е да се твърди, че са алчни, когато последиците могат да стигнат до 5 години в затвора, но е абсолютно точно да се твърди, че няма друга работа. Желанието на албанците да емигрират е надминато в световен мащаб само от Хаити и Сиера Леоне - както се вижда от огромното изселване на мигранти към Европейския съюз.

Рудина Хайдари, който е изучил се в САЩ политолог и член на Комисията по външни работи на албанското правителство, е особено рязък коментатор за въздействието върху хората, икономика и екологията на зависимостта на Албания от отглеждането на наркотици и трафика им. Както отбелязва Хайдари, много малко хора действат с желание да извършат престъпление, мнозина имат ясни морални възражения - но рецесията и бедността са оставили всички без възможни решения. Хайдари описва неуспеха на правителството не само като политика по отношение на наркотиците, но и с липсата на икономически стимули - което се проявява като истинска човешка трагедия.

"На общинско ниво малък брой лица, участващи в отглеждането и трафика на наркотици, често разполагат с достатъчно налични пари, за да повлияят на служителите на всяко ниво в обществото", каза Хайдари по време на интервю в Тирана. "Албания вече има значителни проблеми с неформалността и корупцията - [ние] паднахме със 7 места надолу в Доклада на Световната банка за 2017 г. "Лесен за правене на бизнес". Както многократно подчерта Люлзим Баша, това не е само проблем на вътрешната политика. Това не е нито просто лошо законодателство за наркотиците, нито неправилно управление на икономиката. Сега сме пречка за сериозни дългосрочни съюзници като Съединените щати - което е наистина трагично, когато разполагаме с ресурси и способности да се развиваме законно ... трябва да дадем на гласоподавателите идентичност, която им позволява да се гордеят в Европа, и не можем да рискуваме да навредим на националната гордост на младото население."

Ако Люлзим Баша показа сериозността и твърдостта си да критикува нежеланието на правителството да се заеме сериозно с проблема с наркотиците по време на предизборната си кампания през 2017 г., то Хайдари най-добре очерта гнева на страната от инерцията на правителството, когато се обърна към парламента на 9 ноември - скоро след обвиненията срещу Саймир Тахири. Поставяйки въпроса, който беше и остър и без украса, тя директно попита: "В какво се превърнаха нашите политици?".

Някои в Европейската общност изразиха сериозна загриженост относно интегритета на албанската политическа класа. Други - като Съединените щати – отправиха директни обвинения за връзки с престъпността. Самите албанци - които са най-силно засегнати от политическата инерция – редовно обвиняват политиците на страната си за корупция, съучастничество и злоупотреба с власт. Независимо от определението, Рама не може да бъде наречен лидер - когато неговото държане като министър-председател вижда, че проблемът с наркотиците се превръща в национална пандемия, която постоянно ще засяга международната позиция на страната му и пътят й към присъединяването към ЕС. Никой лидер не би влиял толкова неблагоприятно върху живота на своя електорат. Ако не се предприемат незабавни действия, политическото наследство на Рама ще бъде това на човек, който не може да приложи трудните политики и решения, чрез които се определя истинският лидер. /БГНЕС

................

Коментарът в „Нюзуик “ е от Винсънт Триест и Уил Никол от Balkan Media Group.