Стотици сведоха глава пред подвига на Мара Бунева

Панихида в нейна памет бе отслужена от български и македонски свещеници в църквата „Свети Димитър“ в Скопие.
Панихида в нейна памет бе отслужена от български и македонски свещеници в църквата „Свети Димитър“ в Скопие. / БГНЕС

Стотици македонски и български граждани днес сведоха глава пред подвига на Мара Бунева, разстреляла в Скопие от сръбския мъчител Велимир Прелич, точно преди 90 години в центъра на македонската столица.

Панихида в нейна памет бе отслужена от български и македонски свещеници в църквата „Свети Димитър“ в Скопие. Бяха положени венци на лобното място на Мара Бунева близо до Каменния мост край река Вардар. Честванията се организират от Българския културен клуб в Скопие.

Сред гостите от България се открояваха основно активистите и симпатизанти на ПП „Възраждане”, предвождани от лидера на партията – Костадин Костадинов, както и представители на други по-малки патриотични организации. Председателят на партия „Възраждане” Костадин Костадинов отбеляза и отдаде дължимото на живота и делото на Мара Бунева. Костадинов изтъкна и положителните стъпки в политиката на двете страни, насочени към сближаване на България и Македония.

Мара Бунева е родена в град Тетово през 1901 г. Учи в гимназията в Скопие, а след края на Първата световна война се премества в София, където завършва висшето се образование. Омъжва се за офицера от българската армия Христо Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО. Започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

На 13 януари 1928 г. Бунева убива в центъра на Скопие на Каменния мост на река Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, смелата жена отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. /БГНЕС