Година след погрома в парламента Македония се променя

На 27 април 2017 г. продължаващата повече от две години политическа криза в Република Македония навлезе в своята кулминационна фаза – тълпа нахлу в парламента на страната и се опита да се саморазправи с депутатите от Социалдемократическата партия и нейния лидер Зоран Заев.

Опитът за неговото отстраняване се оказа неуспешен, въпреки че лицето на бъдещия македонски премиер пострада сериозно. ВМРО-ДПМНЕ на управлявалия близо 10 години Никола Груевски беше принудено да се откаже от властта, което отвори пътя за съставяне на коалиционно правителство начело със Заев на /31 май – 1 юни/.

Една от първите инициатива на новия македонски министър-председател бе да подобри отношенията със съседите и на първо място с България. Броени дни след като оглави правителството Заев пристигна на 20 юни в София, където подготви почвата за подписването на Договора за добросъседство и приятелство, който се бавеше в продължение на десетилетие. Заедно със своя домакин Бойко Борисов Заев се поклони на паметника на цар Самуил в София.

На 1 август се състоя историческа визита в Скопие на българския премиер. Борисов и Заев подписаха Договора за добросъседство и приятелство и се договориха да активизират изграждането на транспортния коридор №8, който да улесни връзките между двете държави – стопански, културни и туристически. На следващия ден, 2 август, двамата премиери се поклониха пред гроба на Гоце Делчев, намиращ се в църквата „Свети Спас“ в Скопие.

Процесът на сближаване между България и Македония продължи и в духовната сфера, след като Македонската православна църква-Охридска архиепископия поиска от Българската православна църква да стане нейна църква-майка и да й помогне в извоюването на автокефален статут. На 28 май 2018 г. се очаква двете църкви заедно да отпразнуват 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия.

Подписването на Договора беше приветствано от САЩ и Европейския съюз и впоследствие той беше даван за пример от всички високопоставени европейски и американски политици като пример как две балкански страни могат да решат по мирен начин своите дългогодишни проблеми.

Правителството на Зоран Заев направи много и за размразяването на отношенията с Гърция и решаването на спора за името, който повече от 27 години пречеше на Република Македония да се развива и да стане член на евроатлантическото семейство. На 24 януари 2018 г. македонският премиер се срещна със своя гръцки колета Алексис Ципрас в Давос. Заев увери гръцкия премиер, че Скопие няма териториални претенции към своя южен съсед и в знак на добра воля преименува летището, което носеше името „Александър Македонски“ и магистралата към него.

Тези действия са част и от цялостното преразглеждане на политиката на „антиквизация“, която преобрази Скопие с многобройни паметници по времето на Груевски. По същество ставаше дума за корупционни проекти на стойност стотици милиони евро, които напълниха джобовете на Груевски и близките до него хора.

Срещата в Давос даде тласък на диалога между Скопие и Атина, който се води от външните министри на двете страни Никола Димитров и Никос Кодзияс под специалното наблюдение на премиерите Заев и Ципрас. Проведоха се няколко срещи, включително с участието на международния посредник на ООН Матю Нимиц. Очаква се в близките месеци преговорният процес да приключи с решаване на въпроса, което ще отвори вратата на Македония за членство в НАТО – нещо, за което тя е готова още от 2008 г., но не се случи заради враждебната позиция на Гърция.

На 17 април Европейската комисия препоръча Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз. По този повод премиерът Зоран Заев заяви, че страната му вече е по-близо до ЕС. „Днес сме по-близо до ЕС и до постигането на икономическите стандарти на съюза за всички граждани на нашата страна. В своя доклад до Европейския съвет ЕС предложи кристално ясна и безусловна препоръка за началото на преговорите с Република Македония", подчерта той. Очаква се стартът на тези преговори да бъде даден малко по-късно през юни, което ще съвпадне с края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Днес 1 година по-късно тежката политическа криза е само спомен, а Република Македония се е върнала на правилния път, както отбелязват в Брюксел. /БГНЕС