На Балканите има структури, които са против реформите

Европейският съюз трябва да превърне Балканите в свой приоритет, защото Европа е най-крехка именно в този свой регион. Това заяви германският коментатор Улрих Ладурнер в интервю за ДВ.

ДВ: Ако Европа се разпада, или ЕС, то това ще се случи, където тя е най-крехка - на Балканите, където "върху нея действат отвън мощни сили", пишете в свой коментар. Това е една много ярка картина. Какво конкретно искате да кажете?

Улрих Ладурнер: Съзнателно съм избрал толкова ярка картина, исках да се фокусира вниманието към Балканите - защото чувствам, че в този момент там, по различни причини, нещо става. Разбира се, всички тези страни все още не са членове на ЕС, но моят аргумент е ясен: това е част от Европа и трябва да остане част от Европа. И за това трябва да има ясни сигнали.

Но точно това ЕС не прави. Твърди се, в продължение на години, че всички страни в региона имат европейска перспектива, но няма напредък. Напротив, нещата в региона се влошават, виждаме нови напрежения, националистите проверяват докъде могат да отидат. ЕС през последните години пренебрегва Балканите.

Имаше много други кризи, с които ЕС се справя и трябва да се справя. Политиката е в постоянен режим на криза. И за да се реши проблемът на Балканите, трябва да се фокусира върху тези проблеми и изисква издръжливост, постоянство. А ЕС не е успял, тъй като той самият се бори за оцеляване. Допълнителен проблем е, че на Балканите в крайна сметка се формират структури, които се противопоставят на реформите. И сега е трудно тези структури да бъдат "разбити".

[b]ДВ: Балканите се завръщат в центъра на вниманието, тъй като това е много интересен от геополитическа гледна точка регион. Ето защо ЕС трябва най-накрая да въведе ред в региона и на Балканите да започне да се гледа като на приоритет, според вашата статия. Не е ли илюзия да очакваме това в този момент?[/b]

Улрих Ладурнер: Да не забравяме 90-те години на миналия век, когато приключиха балканските войни благодарение на намесата на САЩ и участието на администрацията на Бил Клинтън /1993-2001/. Европейците не помръднаха и пръст нито в Босна и Херцеговина, нито в Косово. Не мога да си представя, че днес от Балканите извънредно се интересува Доналд Тръмп. Ето защо ЕС и има отговорността да се грижи за района - това е в интерес на ЕС. Балканите не трябва да се оставят на другите. Нито американците, нито на руснаците.

[b]ДВ: Но със своето бездействие, поне с недостатъчна решителност, ЕС оставя Балканите на другите ...[/b]

Улрих Ладурнер: Да, но не трябва да забравяме, че хората от Балканите искат в ЕС, ЕС е привлекателен. Съюзът все още има на своя страна повечето от хората на Балканите. Но сте прав, твърде малко е направено и затова ЕС губи симпатиите и подкрепата сред някои от тези хора. Нямаше достатъчно натиск върху местните владетели като Додик и други. И имаше липса на подкрепа за демократичните сили в региона. Но оставяйки това настрана, все още не мисля, че Балканите са загубени.

[b]ДВ: Когато става въпрос за европейската перспектива на региона, има едно странно изречение, което, мисля, добре описва статуквото: едни се преструват, че искат да станат членове на ЕС, докато други се преструват, че те искат първи да бъдат приети ...[/b]

Улрих Ладурнер: Факт е, че в момента не съществува конкретна перспектива страните от региона в близко бъдеще да станат членове на ЕС. Самият съюз е в дълбока криза, така че той не е в състояние да приеме нови членове. За това просто няма необходимо мнозинство. Ако това не е възможно, а ми се струва, че в следващите 10-15 години членство няма да е възможно, са възможни много други неща. Балканите трябва да бъдат върнати в дневния ред, да станат приоритет, да бъде подаден ясен сигнал, че няма да се толерира по-нататъшния процес на разпадане, имам предвид Република Сръбска, може да се инвестира, интензивно да се сътрудничи...

[b]ДВ: Как оценявате ролята на Германия в региона? В Босна и Херцеговина или Македония, например, където кризата най-очевидна?[/b]

Улрих Ладурнер: И германците, както и останалата част от ЕС, дълго време "спяха", когато става дума за Балканите, по-точно казано те се занимаваха с други проблеми. Но след това се събудиха, след големите протести в Босна и Херцеговина, но и след като разбраха, че президентът Владимир Путин е активен на Балканите, Германия и Великобритания започнаха съвместна инициатива да оказват натиск върху страните от региона да се реформират. Германия осъзна, че трябва да направи повече, но тук отново виждаме, на срещата на върха в Малта, че Балканите не са основната тема - основната тема бяха Либия и мигрантите. Дори в момента, когато мигрантите бяха на Балканския път, не се говореше за Балканите, а за мигрантите.

[b]ДВ: Значи отново Балканите не са приоритет? Балканите все едно са последната дупка на кавала?[/b]

Улрих Ладурнер: За съжаление, да, за момента. Но Балканите отново ще се превърнат в приоритет, ако започне по-голяма криза. Но тогава ще бъде твърде късно.

[b]ДВ: Наистина ли е възможно избухване на нова война на Балканите?[/b]

Улрих Ладурнер: Не. Не вярвам, че войната може да избухне, както през 90-те години на миналия век. Не мога да си представя това. Но ние виждаме, че се засилва потенциалът за конфликт. Влакът към Косово, погрешна икономическа перспектива, масовата миграция на младите хора са предпоставка, че регионът на Балканите отново се превръща в конфликтна зона, след като имаме тези неща. Не искам да сравнявам Балканите със Сирия, но и на Балканите се сблъскват интересите на великите сили. ЕС е активен в региона, виждаме, че и руснаците са активни, тук е и Турция ...

[b]ДВ: Как изборът на Тръмп ще се отрази на Балканите?[/b]

Улрих Ладурнер: Остава да се види, той е доста некомпетентен. Важното е да се каже, че Балканите са отговорност на ЕС. Балканите все още не са напълно част от ЕС, но са част от Европа. ЕС трябва да действа по-решително за напредъка на региона, а хората да имат перспектива. Това не е задача нито на Америка, нито на Русия. Задачата е наша, ние сме европейци. /БГНЕС