Европейската отбрана: Началото на нова история

Жан-Клод Юнкер нарече европейската отбрана „спящата красавица на Лисабонския договор“. На 13 ноември тя се събуди и направи първите си крачки заедно с 23 държави-членки на ЕС, които следобед подписаха и предадоха на Федерика Могерини молба за присъединяване към постоянно структурирано споразумение за отбрана, което в Евросъюза наричат PESCO. Дали това ще доведе до формирането на европейска армия, както иска Еманюел Макрон? Това е още твърде далече, но скоро тези ясно изразени черно на бяло намерения ще прераснат в конкретни проекти.

Необходими стимули за това решение станаха два исторически феномена: Брекзит, с който е свързано излизането от редиците на ЕС на най-бездействащото правителство в областта на отбраната, и появата в Белия дом на Доналд Тръмп, изпратил на ЕС пределно ясно послание: в областта на отбраната: Старият континент трябва да разчита на собствените си сили. „За няколко месеца изминахме много по-дълъг път, отколкото през последните 60 г.“, заяви министърът на отбраната на Италия Роберта Пиноти, която на 13 ноември беше в Брюксел заедно с колегата си министъра на външните работи Анджелино Алфано. „Днес е исторически ден за европейската отбрана“, добави Федерика Могерини, върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност, „но това не е просто празничен ден. Това е начало на новата история.“

Кой подписа споразумението

Италия, също Франция, Германия и Испания са твърдото ядро на 23 държави, решили „да се впрегнат в тази каруца“. В действителност това потвърждава, че Европа е способна да направи крачки напред, стига това да стане в ускорено темпо. Малта, Ирландия, Дания, Португалия и Великобритания няма да се присъединят към PESCO. Поне не веднага: както и при всички „скоростни“ проекти, вратата остава отворена за тези, които искат да се присъединят към тях по-късно. „В качеството на изключение“ дори и трети страни (които не са членки на ЕС) могат да бъдат поканени за участие в няколко проекта, ако „те направят съществен допълнителен принос“, но те няма да имат правото на взимане на решения в ръководството на PESCO. В бъдеще това ще даде възможност за сътрудничество с Великобритания.

Кога споразумението влиза в сила

Формално PESCO ще стане реалност след одобряването с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС по външните работи, гласуването е планирано за 11 декември. Целта е да бъде даден начален тласък „до края на годината“. Процесът по взимане на решения ще се развива на два етапа: комплексен, включващ в себе си участието на Съвета, където решенията се приемат единодушно от страните, присъединили се към PESCO; по отделни проекти, като този етап ще бъде ръководен от страните, които ще участват в тези проекти.

В какво се състои споразумението

Проектите, във връзка с които тясно ще си взаимодействат 23 страни, все още не са определени в детайли, но скоро ще се появи техният точен списък. Тези проекти ще засягат различни аспекти – както при развитието на възможностите, така и в оперативен мащаб „с цел оптимизация на наличните ресурси и повишаване на тяхната обща ефективност“. Един от слабите моменти, действащи върху системата на европейската отбрана – в която всяка страна отговаря сама за себе си – е свързан с повишаването на стойността и различните характеристики на въоръжението на всички отделни държави, които често не са способни да водят помежду си диалог.

Кои въпроси са засегнати

По отношение на развитието на промишленото единство Еврокомисията вече направи през лятото няколко крачки напред, учредявайки Европейски фонд на отбраната (той трябва да бъде одобрен от Европарламента: планира се първите проекти да бъдат финансирани през 2019 г.), който ще бъде използван за изследвания, развитие и придобиване на въоръжение. Фондът ще получи финансиране в размер на 500 млн. евро през 2019 и 2020 г. с цел постигане на квота от един милиард през 2021 г. Очакваният ефект от увеличаването (той зависи от участието на всяка държава поотделно) предвижда инвестиции от 5 млрд. евро годишно.

Каква е защитата срещу руската пропаганда

Има още една сфера, в която Европа търси инструменти за обща защита, и това е борбата с фалшивите новини, свързана основно с противопоставянето на руската пропаганда. Официално в Брюксел се говори за работни групи, свързани със стратегическите комуникации на ЕС: европейската служба за външни работи (оглавявана от Могерини) за дадения момент е стартирала три групи. Едната се занимава с работите в Източна Европа, втората – в Западните Балкани, третата – с арабския свят. Могерини потърси отделянето на „допълнителни ресурси“ за тези проекти. В същото време комисията започна обществени консултации, за да се противопостави на разпространяваните в интернет фалшифицирани новини, обръщайки се към медиите, социалните мрежи, изследователи, власти и граждани в опит да се справи с този проблем. Между другото ще бъде сформирана група от експерти (кандидатите могат да подават своите заявки до средата на декември), която ще започне работата си през януари и ще се противопоставя на дезинформацията. По мнението на евродепутата Марко Дзани от групата Enf, в която влиза също така и „Северната лига“, става дума за учредяването на „Министерство на истината“: бившият съратник на Бепе Грило заяви за намеренията си да проведе допитване „на какво основание независими власти ще взимат решение за това кое е истина и кое – не“. /БГНЕС

----------

Марко Брезолин, в. „Ла Стампа“