Германските консерватори вече маневрират към край на техния матриархат

Германският канцлер Ангела Меркел е последното доказателство за това, че политиците са непобедими само докато не станат такива. До неотдавна беше възможно да си представим, че тя ще бъде начело на Германия вечно.

След почти един месец проучвателни разговори за съставянето на нова четиристранна коалиция с участието на консерваторите от ХДС/ХСС на Меркел, либералите от СвДП и зелените от „Съюз 90/Зелените“ преговорите неочаквано се провалиха в малките часове на 20 ноември. Това постави фрау канцлерин в неочаквана ситуация и вкара Федералната република в политическа криза.

Меркел е най-чевръста при кризите с високи залози - двойно, когато е подценена или застрашена - и вече е убедила християндемократите да се съберат зад нея, докато преследва подновяването на коалицията със социалдемократите, която е водила през последните четири години.

Но няма гаранция, че мнозинството социалдемократи е настроено да приеме необходимите компромиси и дори да се стигне до постигане на резултати, една така наречена голяма коалиция едва ли ще се окаже толкова стабилна, колкото предишната. Коалиционните партньори на Меркел са склонни да бъдат по-бойки, а парламентарната опозиция, която ще бъде оглавена от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АГ), ще бъде много по-разрушителна. Междувременно консерваторите от ХДС, отдавна недоволни от умерения стил на Меркел, са податливи да започнат да се чудят защо трябва да продължат да я следват, ако не може да гарантира изборни победи.

Казано накратко сега е по-лесно да си представим Меркел да бъде свалена от власт преди края на нейния следващ четиригодишен мандат. Но това повдига принципния въпрос: Кой ще поеме ръководството на най-успешната германска политическа партия след нейния залез?

Спасителната отсрочка за Меркел засега е това, че тя избягваше да подготвя в своята партия наследник. "Простият факт е, че понастоящем никой в ХДС не е определен да наследи Меркел", обяснява Ален Познер от консервативния ежедневник „Велт“. „През годините тя надви и изгони дузина съперници, предимно мъже, които смятаха, че ще бъдат по-добри като канцлери.“

Но фактът, че в момента няма никой с пълномощията или волята да свали Меркел, не означава, че няма амбициозни фигури в ХДС, които биха могли един ден да го направят - а може би дори по-рано, отколкото по-късно. И предвид калпавото състояние на Социалдемократическата партия, който и да замени Меркел като лидер на нейната партия, вероятно ще стане лидер на най-мощната икономически държава в Европейския съюз.

Ето един поглед към петте най-добри кандидати, какво ще означава техният възход както за ХДС, така и за Германия, както и какво да се следи, докато те се надиграват един друг през следващите месеци:

Урсула фон дер Лайен

Първата германка министър на отбраната се оказа много по-твърда от нейните непосредствени предшественици, след като уреди доставки на оръжие за иракските кюрди през 2014 г. и 2016 г., за да им помогне в борбата им срещу „Ислямска държава“ (ИД). Силно дисциплинираната, потомка със синя кръв на богато германско политическо семейство, Фон дер Лайен със сигурност се смята за достойна за канцлерството. На 59-годишна възраст, тя е приемлив избор, за да дойде след Меркел - макар и с предупреждения.

Плюсове: Тя е близък довереник на канцлера, който като министър имаше капацитета да ръководи три министерства – на семейството, на труда и социалните грижи и на отбраната - в кабинетите на Меркел. Министерството на отбраната, без изненада, е изисквало най-много от нея досега и въпреки това тя иска да го задържи. Миналата година Фон дер Лайен предизвика шумен спор в германската армия, когато публично (а може би убедена в правотата си) денонсира неонацистки клики във въоръжените сили. Тази увереност ядоса Бундесвера, традиционалистите в ХДС и по някаква причина и медиите. Но тя преодоля бурята и се придържа към своите убеждения, изправена пред злостен (и до голяма степен несправедлив) удар.

Минуси: При издигането на кандидатура за президент през 2010 г. Меркел предпочете Кристиан Вулф пред Фон Дер Лайен. Фон дер Лейен беше засегната от отношението - един епизод, който предизвика спекулации, че и тя може да слезе от политическата сцена. И все пак запази позициите си. Най-големият й недостатък е, че тя дори е по-либерална от Меркел – гласува за гей бракове и иска квота за жени на висши ръководни длъжности, което не беше прието с овации от консерваторите. Също така, въпреки че ХДС с радост я рекламира сред собствените си привърженици традиционалисти като изключителна супермайка, която може да направи всичко това, много немски жени се противопоставят на този образ. Всъщност анкетите показват, че две трети от германците не могат да си я представят като канцлер (те също така показват, че зелените избиратели я харесват повече от избирателите на ХДС).

Изгледи: Тя би трябвало да бъде в следващия кабинет, ръководен от Меркел, ако има такъв, подсилвайки впечатляващата си автобиография.

Сценарий, който да бъде наблюдаван: Докато продължава да бъде канцлер, Меркел може да се оттегли като шеф на ХДС през 2019 г., за да направи място за нова личност. Партията гласува в министерските постове на ХДС, така че това ще се окаже лакмусов тест за мястото, където ще се намира ХДС след Меркел. Само ако либералите твърдо вземат преимущество, това може да даде възможност на Фон дер Лайен.

Йенс Шпан

37-годишният заместник-министър на финансите е твърд консерватор от католическата провинция Райнланд и понастоящем избраник на дясното крило на ХДС. Шпан влиза в ХДС на 15-годишна възраст и е избран в Бундестага само на 22 години, което обяснява процъфтяващото му самочувствие. Налагането на личността му в национален план се засили, когато участието му в дискусии разкри неговата дарба да говори и готовност да заема остра позиция по такива консервативни теми като "ислямизация", забрана на "бурките" и бежанската криза.

Плюсове: Шпан е защитник на бившия финансов министър (и любимец на консерваторите) Волфганг Шойбле и дори враговете казват, че е изключително умен и амбициозен. Хората от дясното крило на ХДС искат отчаяно да заменят Меркел с истински консерватор по отношение на финанси и култура, а Шпан се вписва в този проект. През 2016 г. Шпан извърши мини-въстание срещу Меркел, сплотявайки ХДС за отхвърляне на двойното гражданство на родените в Германия деца на чужденци, което правителството беше одобрило. Това беше шамар, който Меркел очевидно не е забравила, нито е простила.

Минуси: Шпан е твърде млад за партия, която отдавна подчертава йерархията - и е гей в партия, която отдавна проповядва традиционните християнски ценности. Шпан беше разкрит, че е хомосексуалист от журналисти, но след това открито говори, че е гей, което е свидетелство за консерватизма му в западен стил. Но закостенелите, идеологически германски консерватори смятат всяка форма на хомосексуализма за трудна за преглъщане – поради което гласуваха срещу гей бракове тази година, докато Шпан ги подкрепи.

Изгледи: Шпан няма да бъде миропомазан от Меркел за неин наследник. Той играе твърдо и агресивно и ще бъде трън в петата на всеки, който поеме ХДС - ако не е самият Шпан.

by-the-book

Юлия Кльокнер:

44-годишната Кльокнер вероятно би била водеща в надпреварата днес, ако ХДС беше спечелил изборите в началото на 2016 г. в провинция Райнланд-Пфалц, което се очакваше да бъде направено под нейното ръководство. Но след като водеше с 10 процента, кампанията й тръгна надолу - резултат, казват някои, от тогавашната бежанска криза. Въпреки парливото поражение, тя остава шеф християндемократическата опозиция в Майнц и висш кадър на ХДС в национален мащаб; тя работи като заместник-министър във федералното министерство на земеделието и защитата на потребителите.

Плюсове: Кльокнер е обаятелен политик, създаден за телевизията, обхващащ идеологическите крила на ХДС, което я прави жизнеспособен компромисен кандидат и е привлекателна за избирателите от всички възрасти. Мнозина смятат, че Меркел ще промотира следващия й мандат - за да изпробва нейната репутация в националната политика.

Недостатъци: Тя е с марката на губещ. Кльокнер отхвърли гласуването, с което консерваторите смятат, че са обвързали - бежанска криза или не (същото неблагоприятно подозрение съществува и по отношение на Дейвид Макалистър, германец с британски корени, адвокат, роден в Западен Берлин, който беше министър-председател в Долна Саксония в продължение на три години, преди да оглави листата на ХДС през 2013 г., който успя да победи социалдемократите, но загуби гласове и тогава не може да намери подходящ коалиционен партньор. След това Макалистър отиде в Европейския парламент, където е заместник-председател на консервативните партии в Европа).

Изгледи: Ще има ли място за нея в претъпкания кабинет при следващото коалиционно правителство? Ако бъде изтласкана, шансовете й да завземе канцлерството ще намалеят.

Анегрет Крамп-Каренбауер

Неизвестният, но печеливш състезател от Саарланд, е кандидатът, чиято личност е най-вече по калъпа на сегашния канцлер: 55-годишна, изключително сериозна, прагматична, щастливо омъжена - и, за разлика от бездетната Меркел, майка на три деца, която получава допълнителна подкрепа сред традиционалистите от ХДС. Крамп-Каренбауер стопли сърцата на ХДС през март тази година, като разшири простото мнозинство на партията в Саарланд, най-малката федерална провинция с население под един милион души. Наистина, АКК, както я наричат феновете, беше тази, която първа проби цепелина на кандидата на социалдемократите Мартин Шулц, който по това време летеше високо в националните избори. Тя клони наляво по социалните и трудовите въпроси (разбираемо в един от германските райони със западаща индустрия), но вдясно по гей браковете и евтаназията.

Плюсове: Крамп-Каренбауер се представя като интелигентен и безкрайно искрена. Нейната гъвкавост очевидно привлича Меркел, за която се твърди, че много я цени (списание "Цицерон" я нарече "номер 1 на Меркел" още преди победата й през 2017 г.). Тя оглавява първата коалиция „Ямайка“ на републиката и може да управлява с всяка от утвърдените партии. Попадайки някъде между идеологическите лагери в ХДС, тя "е перфектна комбинация за толкова разнообразна партия като ХДС", пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, "която иска да доминира средата на политическия ландшафт на Германия".

Минуси: Нито опитът й, нито нейното име са разпознаваеми извън малката Саарланд.

Изгледи: Ако може да блесне под ярките светлини на голямата сцена, един ден тя би била страховит кандидат за канцлер.

Армин Лашет

Роденият в императорската столица на Карл Велеки Аахен на белгийско-холандската граница, 56-годишният адвокат в момента е начело на дясноцентристкото правителство в Северен Рейн-Вестфалия, германската мощна северозападна провинция (население над 17 милиона души). Северен Рейн-Вестфалия дълго е била крепост на социалдемократите, докато Лашет не я превзе, внасяйки своя принос в скандиранията по митингите: няма "зони, забранени за движение", нулева толерантност към престъпниците, експулсиране на чуждестранни престъпници. Безупречните католически препоръки за Лашет включват стаж като главен редактор на KirchenZeitung Aachen и след това директор на управляваното от църквата издателство Einhard Publishing.

Плюсове: Пушачът на пури е доказан победител. Изборната победа беше огромен поврат за ХДС. Той играеше като хардлайнер в кампанията, но е известен като либерал, когато служи като държавен човек за интеграция и стоеше лоялно до Меркел по време на бежанската криза.

Минуси: Лашет е смятан за мек и въпреки победата, не особено харизматичен. "Той е компетентен и стриктно спазва правилата, но не човек, на когото партията гледа като на способен да отключи нова ера в политиката на ХДС след Меркел", се казва в списание „Щерн“. Един близък съюзник на Меркел, Лашет вероятно не е този, който да я свали, ако партията сметне за необходимо.

Изгледи: Колегите от ХДС вероятно ще очакват Лашет да изпълни няколко от своите обещания по време на кампанията в Северен Рейн-Вестфалия, преди да го включат в краткия списък за избор.

Разбира се, не се казва, че Меркел скоро ще ходи някъде. Топката е в нейната половина. Но е сигурно, че другите около нея скоро ще започнат да се подготвят да се измъкнат от нея. /БГНЕС

-------------

Паул Хокенос, „Форин полиси“.