SIPRI: Ядрените държави продължават да модернизират своите арсенали

Ядреното оръжие по света се съкращава, но в същото време се модернизира. За ядрените държави то е основата на тяхната отбранителна стратегия.

За изминалата година ядреното оръжие по света е намаляло, но то активно се модернизира. Това сочат изводите от ежегодния доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI), който е публикуван днес.

[b]По-малко, но по-съвременно[/b]

Миналата 2017 г. имаше значение за противниците на ядреното оръжие: 122 държави от ООН утвърдиха договор, според който те се задължават никога и при никакви обстоятелства да не разработват, да не изпитват и да не произвеждат подобен вид оръжия. Това обаче не ни доближи до свят без ядрени оръжия.

По данни на SIPRI днес в света има 14 465 ядрени бойни глави, които са на въоръжение в девет държави – САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и КНДР. И тези страни въобще не възнамеряват да се отказват от ядрените си арсенали.

В сравнение с предишната година, общият брой на бойните глави с ядрени заряди е намалял незначително /бяха 14 935/, но в същото време оставащите оръжия се модернизират, заяви в интервю за „Дойче Веле“ експертът на SIPRI Шенън Кайл. „Т.е. остарелите оръжия се заменят. Някои видове оръжия наистина са по на 40-50 години, но се разработва ново ядрено оръжие с нови възможности и технически функции“, констатира той.

[b]Скъпоструваща модернизация[/b]

През февруари САЩ потвърдиха в своята обновена ядрена доктрина, че разработват нови видове ядрени оръжия. Това трябва да засегне и Германия. Федералната република няма свое ядрено оръжие, но на авиобазата в Бюхел се съхраняват до 20 американски ядрени заряда от типа В61. Те също трябва да бъдат заменени с по-съвременни високоточни ядрени бойни глави.

Вашингтон възнамерява да похарчи за обновяването на ядрения си арсенал 400 милиарда долара до 2026 г. Но и малките ядрени държави, като Индия и Пакистан, участват в „стратегическата оръжейна надпревара“, предупреждава Шенън Кайл: те разработват нови оръжия и едновременно увеличават своите производствени мощности за получаването на ядрено гориво. Ядреното оръжие остава основа на отбранителните стратегии на ядрените държави, отбелязва анализаторът на SIPRI.

[b]Контролът над оръжията е под въпрос[/b]

На фона на напрежението между Вашингтон и Москва се страхуват за бъдещето на договора за контрол на ядрените оръжия: „В този момент съм обезпокоен от факта, че политическите и стратегическите отношения между САЩ и Русия на практика са разрушени, а на тези две страни се падат 92% от световния ядрен арсенал“. Ако след изтичането на договора между Русия и САЩ относно мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия /СНВ-3/ не бъдат приети нови споразумения, фактически няма да има договорни ограничения на арсеналите, предупреждава Шенън Кайл. СНВ-3 е в сила до 2021 г. „Ние явно се отдалечаваме от перспективата за свят без ядрено оръжие, за което говори Барак Обама през 2009 г.“, продължи той.

Експертът на SIPRI, който отдавна наблюдава 9 ядрени държави, е поразен най-много през миналата година от техническите успехи на КНДР при опитите с ядрени ракети с голям обсег. Той трудно може да прогнозира дали срещата на американския президент Доналд Тръмп със севернокорейския лидер Ким Чен Ун ще помогне за ядреното разоръжаване на Пхенян: „Гледам на това със скептицизъм“. В същото време тази среща отвори вратата за по-нататъшни мерки за увеличаване на взаимното доверие, признава Кайл.

[b]Рекордни военни разходи след края на Студената война[/b]

В доклада на SIPRI също така се подчертава, че от края на Студената война в света не се е харчело толкова много за отбрана, както през 2017 г. Общата сума на военните разходи нарасна до 1,739 трилиона долара или 230 долара на всеки жител на Земята. Година по-рано този показател възлизаше на 227 долара на човек.

Промяната на отбранителните разходи се случваше неравномерно. Забележително е увеличаването на отделяните средства в Източна Азия: военният бюджет на Китай е нараснал с 5,6% до 228 милиарда долара. В Европа картината е разнопосочна: източноевропейските страни през 2017 г. съкратиха своите отбранителни разходи в сравнение с предходната година, а страните от Централна и Западна Европа, точно обратното, ги повишиха.

Според официалните данни, Германия е похарчила през миналата година за бундесвера 37 милиарда евро /около 43,5 милиарда долара/, т.е. с 2 милиарда евро повече, отколкото година по-рано. Най-големият отбранителен бюджет имат САЩ – 610 милиарда долара, следвани от Китай, Саудитска Арабия и Русия.

[b]Търговията с оръжие расте[/b]

Данните на SIPRI сочат още една тенденция: през последното десетилетие значително нарасна световната търговия с оръжия. В началото на нашия век тя бе достигнала най-ниското си ниво от края на Студената война, но след това всичко се промени. Сред най-големите износители на отбранителна продукция първите места заемат САЩ и Русия. След тях се нареждат Франция и Германия. /БГНЕС