Конфликтът между президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган не отслабва, и това трябва да ни безпокои, пише коментаторът на в. „Дейли мейл“ Оуен Матюс.
Ердоган се е позиционирал като силен лидер. Както и Владимир Путин, той е готов да обвинява за проблемите в своята страна международни здаговори и хвърля в затвора опонентите си, наричайки ги предатели.
Но сега Ердоган се сблъска със също толкова упорит лидер – американския президент Доналд Тръмп. И това може да доведе не само до криза на световните пазари, но и до разрив в отношенията с най-близкия съюзник на запада в мюсюлманския свят, допуска Матюс.
Престоят в затвора на американския пастор и отказа за въвеждане на санкции срещу Иран доведоха до рязка реакция от страна на Тръмп. Той обяви въвеждането на мита за турския износ, след което лирата се срути. Миналата седмица тя загуби една трета от стойността си, което доведе до рязка инфлация.
Очаквано, Ердоган нарече действията на Тръмп удар с нож в гърба и охарактеризира като предатели журналистите, които разпространяват лъжливи слухове за плачевното състояние на икономиката на страната.
Всъщност да се търси причина за голямата част от проблемите в икономиката на страната трябва да се прави в самата Турция. През последните 10 години Ердоган се показа като авторитарен управник, например и с това, че назначи зет си за финансов министър и забранявайки на централната банка да увеличи лихвения процент. Всичко това въздейства негативно върху икономиката, отбелязва Матюс.
В същото време големи турски компании активно взимаха кредити от Запада в долари и евро при много ниски проценти. Сега поради падането на лирата връщането на кредитите ще бъде проблемно. Чуждестранните инвеститори в паника изтеглят капиталите си от страната, сменяйки лирата с други, по-стабилни валути. Това оказа още по-голямо влияние за падането на лирата.
Инвеститорите от САЩ, Европа и Япония са вложили милиарди долари м развиващите се страни и в техни компании. Опасенията за възможно оттегляне на западните капитали от нестабилните активи на развиващите се страни предизвикаха нервност на много финансови пазари – от Южна Америка до Аржентина и Индия. Падането на лирата доведе до безпрецедентно обезценяване на аржентинското песо и на индийската рупия. А руската рубла, южноафриканският ранд и индонезийската рупия паднаха до най-ниското през последните две години ниво.
Вече сме се сблъсквали с аналогична ситуация. През 1997 г. имаше силно обезценяване на парите в тайланд, което доведе до азиатската финансова криза. Тогава инвеститорите напускаха развиващите се пазари, което доведе до икономически и политически хаос в много страни, в това число в русия, Аржентина, Индонезия и Южна Корея, чиито правителства Бяха принудени да обявят невъзможност да покрива своите дългови задължения, отбелязва авторът на анализа.
Урокът, който може да бъде научен, се заключава в това, че когато някоя обременена с дългове икономика започне да се плъзга към пропастта, след нея следват и други държави. И последствията се оказват не само икономически. Кризата от 1997 г. повлия на световната политика през следващите 20 години. Тя носи отговорността за идването на власт на Владимир Путин и Ердоган, които обещаваха да въведат ред в икономиката на своите страни.
През последните няколко години западните държави критикуват Ердоган за преследването на своите политически опоненти и за затварянето на независими медии, но това само го сближи с Путин. Миналата година Ердоган подписа многомилиарден договор за покупката на ракети от Русия, а също така той се договори с Москва за строежа на нова атомна електроцентрала. Макар Путин и Ердоган да поддържат различни страни в конфликта в сирия, на тях им стана навик да се хвалят един друг и да ругаят САЩ и запада като цяло, пише Матюс.
Ердоган също така заимства много от Путин в начина на управляване. Почти всички турски медии се намират под контрола на лоялни на Ердоган олигарси. След опита за преврат през 2016 г. Ердоган хвърли в затвора повече от 150 000 политически активисти, учени, журналисти и офицери от армията. До тогава Турция беше смятана за защитник на демокрацията, но сега нея я управлява един човек, както и Путин – Русия, използвайки при това упорит национализъм и антизападна истерия.
За да дразни САЩ Ердоган може да отиде на подписване на споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността с Русия за районите на Кавказ и Черно море, което ще застраши с появата на криза в НАТО. И Ердоган, и Путин обичат да се кичат с независимостта на техните страни от западната хегемония, но икономически и двете страни напълно зависят от западните финанси.
Ердоган може да направи три неща, за да избегне катастрофата: да освободи пастора Брънсън и да се вслуша в позициите на Вашингтон към Иран, а също така да съобщи на инвеститорите, че ще приключи с непотизма в турската банкова сфера и ще повиши лихвените проценти. Но всичко това не е в стила на Ердоган.
По-скоро той отново ще започне да сипе заплахи и агресивни изявления. Той може да заплаши Европа с отварянето на страната си за преминаване на мигранти, ако турските дългове не бъдат реструктурирани. А към САЩ той може да отправи заплахата за закриване на базите на НАТО в Турция.
Всичко това може да доведе до по-нататъшно влошаване на кризата в страната, а след това да прерасне в пълномащабна глобална финансова катастрофа, заключава Матюс./БГНЕС