Признаване на Православната църква на Украйна: грузинският "фронт"

След като загуби "битката за томоса" и прекъсна връзките си с Константинопол, Москва насочи усилията си към предотвратяване на признаването на Православната църква на Украйна (ПЦУ) от други православни църкви. Един от ключовите в тази борба е грузинският църковен фронт.

Мнозина в Украйна по някаква причина смятат, че политическият съюзник Грузия, в лицето на Грузинската православна църква (ГПЦ), трябва да бъде една от първите, която – едва ли не автоматически – да признае ПЦУ. На различни нива се чуваха призиви в стила „вие сте длъжни…” и „както следва...”. Причините синода на ГПК „да направи пауза” по украинския църковен въпрос поради специфичната ситуация, в която се оказва грузинската църква вследствие на окупацията на Абхазия и Цхинвали от Русия, вече бяха изтъкнати нееднократно. Тук се предлага още веднъж да се обърне внимание на основните теми в контекста на последните прояви на открит натиск от Русия върху грузинската църковна среда и общество.

След войната през август 2008 г. и руската окупация на грузинските територии Абхазия и Самачабло (Цхинвали), Руската православна църква (РПЦ) все още не бърза да признае тяхната „църковна независимост” или да ги вземе под крилото си. Абхазия и Цхинвали в църковен план остават канонични територии на грузинската църква. По този начин РПЦ създаде възможност за по-нататъшен шантаж на Грузия, в светлината на създаването на ПЦУ и получаването на автокефалност от Константинопол. Убежденията и предпочитанията на духовенството на окупираните грузински територии са от второстепенно значение. (В Абхазия, например, има монаси от Новоатонския манастир, които последователно се застъпват за прехвърлянето на православните енории на Абхазия под юрисдикцията ... да, именно на Константинопол). Не е нужно да се напомня, че всички процеси в окупираните територии - от икономическа до църковна - са под контрола на Москва.

Интересен паралел с окупирания Крим: РПЦ не бърза да "анексира" кримските енории на Украинската православна църква на Московската патриаршия (УПЦ МП). Въпреки че подобно решение би изглеждало логично след анексирането на Крим, особено след създаването и легитимирането на ПЦУ. Така или иначе Кирил не бърза да ореже със собствените си ръце паството на УПЦ МП на фона на естествения процес на преход на енориите в състава на новоканоничната Украинска църква ...

Признатото от църковните канони подчинение на окупираните територии, е много чувствителен въпрос за ГПЦ и за нейния католикос-патриарх Илия II. Отбелязваме само, че преди да бъде избран през 1977 г. като католикос-патриарх Илия II е бил епископ и митрополит в Сухуми в продължение на десет години. И до сега той не може да се върне или поне да посети своята резиденция в столицата Абхазия, окупирана, както повечето домове на грузински бежанци в окупираните територии.

Илия II се радва на безпрецедентен всеобщ авторитет сред грузинското население. Всеки друг патриарх или, да ми прости Господ, правителство на страна, може само да мечтае за такова ниво на доверие. Всяка повече или по-малко влиятелна политическа сила в Грузия, която разчита на нещо в политиката, е обречена да се съобразява с църквата и се опитва по всякакъв начин да флиртува с нея или поне да не я дразни. Не на последно място, това може да обясни факта, че грузинският президент Саломе Зурабишвили избегна баналната церемониална функция да поздрави украинския си колега за създаването на ПЦУ. Парламентарните избори през 2020 г. не са далеч, а екипът на С. Зурабишвили трябва добре да знае, че едно небрежно по отношение на Църквата изказване, би могло да удари по рейтинга.

Илия II се радва на голямо уважение в православния свят. РПЦ, разбира се, може да окаже натиск върху него лично, но само до известна степен, и това е добре осъзнато в родното място на Кирил. Наследникът на Илия II на грузинския патриархален престол ще трябва да измине дълъг път, за да се приближи поне до такова ниво на признание. Въпросът за наследника постепенно придобива актуалност с оглед на почтената възраст на патриарха (на 4 януари тази година Илия II навърши 86 години). Няма съмнение, че Кремъл ще се присъедини към процеса по линия на РПЦ за получаване на лоялност към себе. Ако вече не се е присъединил...

"Обида с благоговение и смирение ..."

Неотдавна, на 30 януари, делегация на Вселенската патриаршия, водена от митрополита на Франция Емануел, посети Грузия. Целта на посещението и преговорите със синода на ГПЦ, беше „украинския въпрос“. Визитата предшестваше достатъчно мощната информационна подготовка от страна, включително, и на местни прокремълски елементи.

По-специално, със съзнателни призиви за непризнаване на ПЦУ към Илия II и синода, се отличиха основните грузински политически апологети на сближаването с Русия Нино Бурджанадзе (партия Демократично движение) и лидерите на партията Алианс на патриотите. В унисон с тях беше получено послание от Киев към „братската Грузинска църква” от схиархимандрита на УПЦ МП Йов (Грищенко).

Да се анализира в детайли съдържанието на тези епистоларни спекулации, няма смисъл. Само трябва да се подчертае, че Гцърква ще загуби каноничните територии в Абхазия и Цхинвали.

Между другото шефът на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Иларион/Алфеев в интервю „не си представя, че Грузинската църква е признала УПЦ“, изпращайки този и редица други спекулативни сигнали към Тбилиси. Синодът на ГПЦ възприема това като своего рода груб натиск.

Ръководителят на делегацията на Константинопол изрази убеждение за резултатите от визитата в Тбилиси, че патриархът на Грузия може да вземе мъдро решение по „,украинския въпрос“. Епопеята с получаването на томос показва, че на Константинопол може да се вярва.

Митрополитът на УПЦ МП Онуфрий заедно с депутата Новински бе в Москва за десетилетния юбилей от интронизирането на патриарх Кирил, а посланикът на Грузия в Украйна Гела Думбадзе посети Софийския събор в Киев по случай интронизирането на главата на УПЦ митрополит Епифаний.

И така, всичко върви по план. В синода на ГПЦ безусловно продължават дискусиите по украинския въпрос. Според различни експертни оценки там очакват реакция на другите поместни православни църкви. Решението на Гръцката православна църква, където неотдавна започна процедурата по признаването на единна поместна автокефална Православна църква на Украйна, може да стане отправна точка.

Киев, естествено, е заинтересован от признаването на ПЦУ, но призивите, натискът или истерията тук ще са излишни. Отиването на ГПЦ на разкол с Константинопол в угода на Русия е изключено. В Украйна, в края на краищата, има интереси на Украинската църква и държавата, които трябва да се следват, но които може да не съвпадат (случва се) със ситуационните позиции на властта или църквата на най-близкия съюзник. Както веднъж каза известният украински треньор по футбол Валери Лобановски, Украйна трябва „...с разбиране да се отнесе към тяхното неразбиране“. Стартира историческият процес на признаването на ПЦУ, а днешните опити за натиск от Москва на грузинския църковен фронт само ще го ускорят… /БГНЕС

------------------------

Владимир Копчак - ръководител на Южнокавказкия филиал в Центъра за изследвания на армията, конверсията и разоръжаването (ЦИАКР), издател на аналитичния бюлетин на ЦИАКР „Предизвикателства и рискове”, секретар на експертния съвет при ЦИАКР, автор и съавтор на редица изследвания и статии по въпросите на информационната сигурност. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.