"Вулканичният апокалипсис" от каменната епоха не е засегнал Африка, считат учени

Геолози и палеонтолози, откриха нови данни, че изригването на супервулкана Тоба, което е станало преди 73 000 години, почти не е засегнало Африка и племената, живеещи в южната част на континента. Това се казва в статия, публикувана в списание „Нейчър“. „Много наши колеги вече са се опитвали да проверят хипотезата, че изригването на Тоба е предизвикало почти пълното измиране на човечеството. Всички тези опити се провалиха, тъй като те не успяваха да намерят едновременно и следи от изригването на вулкана и еднозначни белези, че на това място по време на катаклизма са живели хора“, казва Къртис Марин от университета в Тампа, щата Аризона.

Днес много палеонтолози и еволюционисти считат, че изригването на вулканите е изиграло ключова роля в много масови измирания. За пример се дава Перм, когато са унищожени около 96% от животните в океана. То е бил причинено от огромно изливане на магма в Сибир.

По-скромното изригване на вулкана Тоба на Суматра, е изиграло далеч по-съществена роля в еволюцията на човека, считат палеонтолози. То почти е изтрило човечеството от лицето на Земята преди около 73 000 години, предизвиквайки многогодишна „вулканична зима“ и погубвайки десетки видове растения, с които са се препитавали древните човекоподобни.

Относително неотдавна археолози и палеонтолози са намерели свидетелства, че съвременните хора са започнали да се разпространяват на планетата преди 150-170 000 години, което е с десетки и дори стотици хиляди години, по-рано, отколкото се е считало. Тези открития укрепиха теорията за „вулканичен апокалипсис“, тъй като почти всички от тези ранни човешки култури са изчезнали без следа преди около 70-80 000 години, когато е било голямото вулканично изригване.

Марин и неговите колеги са открили първите еднозначни сведения, че този катаклизъм почти не е повлиял на групи древни хора, които са живели по крайбрежието на Южна и Югоизточна Африка, изучавайки отлаганията, които са се сформирали по време на изригването в околностите на две местообитания на древните първобитни хора. Те се намират на мястото на днешните курортни градчета Влеесбаай и Пинакл пойнт на южното крайбрежие на ЮАР. Двата града се намират на достатъчно голямо разстояние от Тоба – около 9 000 км. Ако последствията от изригването на супервулкана действително са имали глобален характер, то частици пепел, сажди и други следи от изригването, биха се запазили в почвата и в седиментните скали, сформирани в Африка тогава. След дълго търсене Марин и колегите му откриват зрънца вулканична пепел отпреди около 74.7-73.9 000 години. Те са проучили химическия им състав. Необичайните фракции на калиеви и силициеви съединения доказват, че тези частици сажди произхождат от супервулкана Тоба. Учените, са установили, базирайки се на това откритие, че изригването на вулкана изобщо не е повлияло на начина на живот на древните хора, обитаващи в този момент Африка. Засега не е ясно дали Южна Африка е изключение от правилото или проява на общата тенденция. Учените се надяват откриването на следи от пепел на други места в Африка и на други континенти, обитавани от древни Homo sapiens, ще даде отговор на този въпрос. /РИА-Новости